Преразпределение през бюджета: обещания и изпълнение

Наскоро НДСВ за пореден път обяви намерения за намаляване на бюджетните приходи и разходи като процент от брутния вътрешен продукт. Това се случи по повод приемането от министерския съвет на бюджетната прогноза за периода 2005-2007 г. и актуализирането на стратегията за управление на държавния дълг.

Обещанията за намаляване на преразпределението през бюджета присъстваха още в предизборната програма на НДСВ (виж таблицата). По-късно те бяха оповестени и в документа "Данъчна политика 2003-2005 г."[1] – публикуван от министерството на финансите. Там беше декларирано, че приходите в консолидирания бюджет за 2003 г. трябва да са 36.5% от БВП. В действителност обаче, това не се получи. Вместо понижено преразпределение на практика то беше дори повишено спрямо предходната година и достигна 40.9% от БВП. Този процент е твърде вероятно дори да нарасне до 41.6% от БВП през 2004 г., като се има предвид, че до момента преизпълнението на бюджетните приходи е в размер на около 650 млн. лв., при посочена в същия документ цел за 36.2%. Планираните приходи за 2005 г. са били 35% и претърпяват промяна според разчетите на правителството, като според последни данни те вече трябва да са 38.5% от БВП. Това доказва, че при своето управление настоящото правителство не се стреми да се придържа към обявените си намерения, като дори в конкретния случай то действа по-скоро в посока противоположна на дадените обещания.

Таблица 1: Бюджетни приходи като процент от БВП

Източник: Министерство на финансите: “Данъчна политика 2003 – 2005”, Агенция за икономически анализи и прогнози “Макроикономическа прогноза за развитието на България”, Юни 2004 г. и собствени изчисления

Освен това има известно несъответствие между приетите от МС стойности и тези, които са предоставени от Агенцията за икономически анализи и прогнози. Това несъответствие е поне според официалната достъпна информация на интернет сайтовете на двете институции. Според една от последните публикации на АИАП от месец юни 2004 г. – "Макроикономическа прогноза за развитието на България"[2] прогнозните приходи за 2005 г. са 16 449.1 млн. лв., докато в приетия от правителството документ те са 15 780.8 млн. лв. АИАП има основна роля при изготвянето на бюджета и е логично да се предположи, че правителството се води предимно от прогнозите на агенцията при определянето на бюджета. Само че разликата между двете числа за приходите е много значителна – около 670 млн. лв. и изглежда трудно обяснима. Според информацията от МС посочените приходи и разходи ще представляват съответно 38.5% и 39% от БВП за 2005 г., което означава, че прогнозният БВП ще е около 40 990 млн. лв. Това е сравнително близо до прогнозата на АИАП за БВП за същата година – 41 075 млн. лв. и изглежда, все пак, че е имало известна ревизия на прогнозата за БВП, която не е била обявена официално, но тя не би могла да породи толкова значителна промяна в прогнозата за бюджетните приходи.

Тъй като приетите от МС решения имат политически характер и до някаква степен се предопределят от предстоящите избори през следващата година по-убедителна изглежда оценката на експертите от агенцията и приходите действително ще бъдат в по-голям размер от предвидените от МС. При прилагане на данните от агенцията и новата прогноза за БВП се получава, че всъщност приходите са около 40.1% от БВП и отново намалението на преразпределението през бюджета или няма да се случи, или ще бъде в много по-малка степен от предвиденото и възможното.

Какво би станало ако управляващите действително бяха изпълнили намеренията си от началото на мандата и преразпределението през бюджета през 2005 г. беше 35% от БВП. (Намеренията на правителството включваха и нулев бюджетен дефицит и затова приемаме, че приходите и разходите са равни.) Бюджетните приходи биха били 14 346.5 млн. лв. или с около 2 100 млн. по-малко от очакваното от агенцията. Това би позволило намаление на данъка върху доходите на физическите лица до 10%, което струва около 360 млн. лв., намаление на данъка върху печалбата до 10% – около 220 млн. лв. и понижение на социалните осигуровки до 17% вместо сегашните 42.7% – около 1 500 млн. лв. Тази оценка е по-скоро консервативна и не включва евентуалните ефекти от намаляването на дела на сивата икономика поради по-ниските данъци, понижените разходи за труд на работодателите и вероятното увеличение на заплатите на работниците, което води до нарастване на облагаемата основа, и нарасналия икономически растеж. Ако тези фактори бъдат отчетени това означава, че осигурителната тежест също би могла да бъде намалена още повече и да достигне 10%.

Какъв е изводът от посочените по-горе изчисления? Правителството изгуби три години по отношение на намаляването на преразпределението през бюджета. Ако беше изпълнило дадените обещания и при сегашните условия на развитие на икономиката щеше да е напълно възможно през 2005 г. размерът на преките данъци (включително и осигуровките) да бъде 10%. Това естествено би повлияло и на гласоподавателите, които щяха да плащат и много по-ниски данъци отколкото сега. Тогава и перспективата за запазване на властта през следващия мандат би била много по-възможна.

(Димитър Чобанов)

–––––––––––––––––––––––––––

[1] Документът е достъпен в интернет на адрес: http://www3.minfin.bg/docs/dp_03-05.pdf

[2] Документът е достъпен в интернет на адрес: http://www.aeaf.minfin.bg/cms/docs/bg/ops/m_economy/growth_spring2004.pdf