Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Препоръките на ИПИ към Орешарски

Автор: ИПИ / 14.06.2013
Оцени тази статия:

На 13 юни 2013 г. ИПИ беше поканен да участва в кратка и опознавателна среща с премиера Орешарски и други представители на икономическите НПО-та. На срещата бяха очертани съвсем общо намеренията на правителството в посока опростяване на бизнес средата у нас. ИПИ внесе списък с първоначални мерки, които има смисъл да бъдат задвижени веднага. По-долу ще намерите официалното писмо.

 

***

ДО

Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: покана за представяне на конкретни предложения за облекчаване на бизнес средата и реформа на системата на обществени поръчки

 

Уважаеми господин Орешарски,

 

Институтът за пазарна икономика от години представя конкретни препоръки за подобряване на бизнес средата в България, които да доведат до повече свобода и избор за гражданите, свободна конкуренция и възможности за правене на бизнес и в крайна сметка - до по-висок икономически растеж.

В тази връзка, винаги подкрепяме всяко усилие за незабавни мерки и реформи, насочени в тази посока.

Представям на Вашето внимание конкретни препоръки, които можем да поясним в подробности в допълнителна среща с експерти от Вашия екип.

 

С уважение,

 

Светла Костадинова

Изпълнителен директор

 

 

Предложения

на

Института за пазарна икономика за подобряване на бизнес средата в България

 

Основните принципи, които са залегнали в предложенията са:

  1. Създаване на работещ механизъм за възпиране приемането на нови регулации, които пречат на бизнеса, както и на лобистките поправки/предложения;
  2. Създаване на механизъм, чрез който неработещи регулации да могат да бъдат отменяни/променяни, а не да продължават действието си и да предизвикват корупция и лобизъм;
  3. Даване на повече свобода както на предприемачите, така и на работещите.

 

 

Хоризонтални мерки

 

1. Веднага въвеждане на предварителна оценка на въздействието на законодателството и политиките

Администрацията вече прави такава оценка, но при вземането на решения (МС и Парламент) липсва систематизирана справка за ефектите на предложената политика върху икономиката, засегнатите страни, МСП, конкуренцията и т.н.

През 2008 г. по проект на Администрацията на МС беше изготвено Ръководство за оценка на въздействието, който е публикуван на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

През октомври 2008 г. – април 2009 г. бяха обучени над 400 служители във всички централни административни органи, комисии и Парламент как да извършват оценка на въздействието.

През 2008 г. бяха изготвени и Стандарти за обществени консултации, които администрацията да използва при оценката на въздействието, отново достъпни на www.strategy.bg.

С други думи, всичко необходимо за ефективно прилагане на оценката на въздействието е налице, като единственото, което остава да се направи е да се реши коя администрация ще осъществява контрол. Най-логичното решение е това да бъде отдел в МС, като по този начин Вие ще имате пряк контрол върху прилагането на този подход.

 

Незабавни ефекти (първите 3 месеца):

  • Спиране веднага на необмислени/спорни/лобистки идеи и законопроекти;
  • Подобряване на качеството на политиките;
  • Активно включване на заинтересованите страни в обществените консултации.

 

Средносрочни ефекти (първите 2 години):

  • Намаление на потока от законодателни предложения;
  • Фокусиране върху решение на конкретни проблеми с релевантни решения, а не просто законотворческа дейност за симулиране на дейност.

 

Дългосрочни ефекти:

  • Ограничаване на регулаторната тежест за бизнеса;
  • Повече свобода за правене на бизнес;
  • По-висока заетост;
  • Ефективно използване на публичните ресурси.

 

2. Незабавно прилагане на „мълчаливото съгласие” от администрацията


3. Реформи в посока ефективна защита на конкуренцията:

  • Анализ и промяна в работата на Комисията за защита на конкуренцията, която в последните години има изключително спорни решения по различни казуси, водещи до високи разходи на компаниите, посочване на „печеливши” сектори, ограничаване на реалната конкуренция и др.;
  • Спиране на разглеждането на предложенията в Закона за защита на конкуренцията, изготвени в последните 12 месеца изключително на тъмно и в полза на малка част от търговците в страната; открито обсъждане с факти и данни преди да се променя законът.

 

4. Реални стъпки в посока децентрализация

  • Мерки в посока по-висока финансова самостоятелност на общините – готови сме да се включим в обсъждания какви биха били подходящите стъпки в тази посока;
  • Мерки в посока стимули към местните власти да привличат инвестиции на територията си – наблюдаваме сериозни резерви в това отношение и възможност за постигане на по-добри резултати с предимно меки (не разходни) мерки.

 

Специфични мерки

1. Електронно правителство - въвеждане на принципа „електронни услуги – безплатни, услуги на гише – двойно по-скъпи”, т.е. създаването на стимули в обществото за използване на административни услуги по електронен път;

2. Свиване до минимум на регистрационните, лицензионните и разрешителните режими – за последните 10 години има поне 3 преброявания на режимите и конкретни предложения за премахване и облекчаване;

3. Силно ограничаване на правомощията по закон на съсловните организации - премахване на ограниченията пред практикуването на свободни професии, като адвокати, нотариуси, инженери, архитекти, одитори, фармацевти;

4. Премахване и намаляване на данъци с ниска ефективност, които единствено пречат на частния сектор (данък върху лихвите по депозити; данък дивидент; 10% данък върху ЕТ, сега е 15%;  данък върху застрахователните премии);

5. Премахване на повечето данъчни преференции (най-важната – ваучерите за храна);

6. Намаляване на осигурителната тежест – по-ниски вноски или намаляване на минималните осигурителни прагове;

7. Прекратяване предоставянето на всякакви финансови стимули на избрани фирми и сектори;

8. Намаление и уеднаквяване на всички държавно и местно наложени такси, чиято стойност трябва да покрива единствено разходите за предоставяне на услугата и не трябва да генерира печалба;

9. Намаление на задълженията за информиране, които създават огромни разходи за предприемачите без да подобряват знанието на администрацията за регулираните, нито пък повишават сигурността за потребителите;

10. Прехвърляне на някои преки данъци като приход и администриране към общините;

11. Предоставяне на повече правомощия в областта на данъчната политика на общините – възможност за намаление на местните данъци и такси;

12. Въвеждане на възможността за плащания на всички държавни и общински такси и данъци през интернет;

13. Промени в процедурата по несъстоятелност – можем да дадем конкретни предложения, които ще доведат до по-бърза и по-евтина процедура;

14. Ускорено довършване на кадастралната карта и кадастралните регистри в България (през 2012 г. покритието е около 18% от територията на страната);

15. Въвеждане на обслужването на едно гише (където това още не се е случило или съществува само формално);

16. Въвеждане на изцяло платено образование за специалностите, за които е видно, че завършилите ги не успяват да си намерят работа по данни от рейтинговатата система на висшите училища в България;

17. Диференциране на минималния осигурителен доход по региони;

18. Отменяне на правомощието министърът на труда и социалната политика да разпростира административно колективни трудови договори (КТД) над предприятия в даден сектор;

19. Премахване на КТД в публично финансираните сектори;

20. Премахване на задължението работодателят да мотивира освобождаването на работник, при положение че работникът няма такова задължение;

21. Премахване на изискванията при налагане на дисциплинарно наказание или уволнение работодателят да трябва да изслуша или приеме в писмен вид обясненията на заето лице;

22. Облекчаване на изискванията за условия на труд в „нискорискови” предприятия и сектори;

23. Облекчаване на административните условия за полагане на извънреден и нощен труд - например ограничението за максималния брой часове извънреден/нощен труд на седмица, както и на лицата, които могат да полагат такъв вид труд;

24. Премахване на ограничението дисциплинарното наказание да се налага не по-късно от 1 г. от извършеното нарушение;

25. Премахване на т.нар. клас прослужено време при изчисляване на възнагражденията в частния сектор. Това вече се случи в държавния сектор през 2012 г.

26. Предвиждане на избор за пенсиониране и стимули за по-късно пенсиониране – следване на принципа „работиш повече, получаваш по-голяма пенсия” без да се фиксира твърда пенсионна възраст;

27. Силно ограничаване на харченето на бюджетни средства за активни мерки на пазара на труда – доказано неефективни през годините;

28. Намаление на задълженията на НЕК за изкупуване на електроенергия от високоефективно комбинирано производство до нетното производство – разликата между произведената енергия и собственото потребление на предприятието;

29. Намаление на участието на производители в с високи маргинални разходи на регулирания пазар;

30. Оценка на възможностите за предоговаряне на съществуващи дългосрочни договори и да се работи за излизане на производителите на свободния пазар.