Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Преобразуването на основните и ефектът от обединените училища

Автор: Ивайла Раденкова* / 30.09.2016
Оцени тази статия:

Новата учебна година 2016/2017 ще бъде последната, през която основните училища ще обучават ученици в осми клас: това е предвидено в чл. 24, ал. 3 на Предходните и Заключителните разпоредби от Закона за предучилищното и училищното образование.

След приемането на новия закон за училищното образование се появи още един вид училища, които ще имат за цел да обучават учениците от I до Х клас – обединените училища. Главната идея на министерството на образованието е да преобразува част от основните училища в страната в обединени, с цел да задържи поне част от големия брой деца, напускащи или отпадащи от училище след приключване на основното си образование.

За да се стимулира задържането на учениците в образователната система,  обединените училища ще осигуряват завършен първи гимназиален етап и професионална квалификация на учениците, която им позволява да започнат работа или продължат средното си образование в професионална гимназия.

Пред основните училища обаче стои дилема – алтернативите са да останат основни или да се преобразуват в обединени. До края на май 2017 г.  В първия вариант училищата ще трябва да съкратят обучението и премахнат 8-ми клас от програмата, тъй като основно образование вече ще се завършва в седми клас. Във втория ще трябва да добавят още две годиникъм образователната програма. До края на май 2017 г.  общинските съвети трябва да решат кои училища ще са обединени и кои основни. От образователното министерство очакват, че около 1/3 от основните училища ще се изменят в обединени, като такива ще има най-вече в малките населени места и общините, където процентът на отпадналите след основно образование е по-висок.

Решението, кои училища да останат основни и кои да бъдат преобразувани ще се инициира не пряко от самите учебни заведения, а от кмета на общината и общинските съвети. В крайна сметка, въпреки че законът предвижда промени от структурно естество, генерална реформа отново не съществува и не предвижда по-голяма автономност на училищата за решението на подобни казуси

При положение, че основното образование ще завършва в седми клас, ако училищата изберат да останат основни, това може да се отрази върху заплащането на учителите. С влизането в сила на новия регламент няма да бъде възможно да покриват нормативите за преподавателска работа, поради по-малкото изработени часове. Засега просветното министерство само обмисля намаляване на норматива за преподавателската работа в основните училища, като целта е учителите да получават пълното си възнаграждение. Все още обаче, няма направено конкретно предложение.

Премахването на осми клас може да доведе и до съкращения сред учителския персонал, а един от основните проблеми на образованието, освен бюджетния и структурния, е именно липсата на обучени кадри и многото незапълнени работни места, които нарастват още повече след ударното пенсиониране на учители през 2016 година.

От друга страна, ако дадено основно училище избере да се преобразува в обединено и да обучава своите ученици до 10-и клас, то ще бъде изправено пред друг проблем – наемане на повече учители или обучаване на неквалифицираните за по-горни класове. Ако имаме предвид, че повечето обединени училища ще са в малки населени места, то проблем ще бъде и наемането на квалифицирани кадри.

Ако функционалността на обединените училища се оправдае, това ще стимулира и предостави шанс на част от децата от слабо населени райони и села, включително и най-икономически затруднените и тези, които отпадат по семейни и социални причини, да продължат средното си образование и след дипломата за основно.

Това, разбира се, не трябва да е единствената причина за създаването на подобни училища. За да има цялостен ефект от обединените училища, те трябва да предоставят широк спектър от възможности за учениците: като професионална квалификация, стажуване и мотивация за продължаване във втори гимназиален етап. По този начин обединените училища могат да се превърнат в задвижващо звено за развитието на образованието в по-слабо развитите селски територии.  Освен това предимството на подобно училище е възможността му да създава пряка връзка между младежите и пазара на труда.

Вече има и идеи от страна на различни организации, провели обществени обсъждания по темата. Една от тях е обединените училища да си партнират с професионалните гимназии, като по този начин учители от определена професионална гимназия ще могат да преподават на ученици и от обединените училища. При желание, учениците ще могат да продължат в 11 клас в дадената професионална гимназия, за да завършат средното си образование. Така печелят и двете страни.

Професионалната ориентация и квалификация, предвидена за обединените училища, ще бъде ключова за повишаването на привлекателността на образованието и намаляване на големия процент отпаднали след основното училище. Трябва да се отбележи, че въпреки че реформата в тази си част изглежда логична и обоснована, никои от законотворците не е оценявал нито потенциален ефект, нито конкретни рискове при за прилагането ѝ. Така само може да се надяваме, че отпадналите от училище наистина ще намалеят , а решението няма да доведе просто до излишен смут и безрезултатно харчене на още средства в образователната система.

*авторът е стажант в ИПИ