Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Прекрояване на Федералния резерв*

Автор: Ричард Ран** / 02.03.2012
Оцени тази статия:

Единствената задача на Федералния резерв би трябвало да е поддържането на паричната стабилност

 

Все по-често се налага мнението, че Федералният Резерв се е провалил. Фед е основан, за да осигурява ценова стабилност и да предотвратява периодичните банкови кризи. Той не успя да се справи нито с едното, нито с другото.

Общият индекс на цените в САЩ е бил на почти същата стойност, когато Фед е създаден през 1913 г. както през 1793г., 120 години по-рано. Сега 22 долара се равняват на един долар от 1913 г. Имало е много повече банкови фалити след учредяването му, отколкото преди това, и изглежда сме в една почти постоянна банкова криза с „твърде големите, за да фалират”.

Политиката на Резерва да поддържа близки до нулата лихвени нива е разрастваща се катастрофа. С инфлация от 4 процента и различни видове лихви по депозити по-малки от  1%, тези, които спестяват биват наказвани и принудени да приемат действителността - реално отрицателно ниво на лихвите. Кредитът се използва вече не толкова от пазара, колкото от една класа от заемополучатели, създадена от политиците. Лихвите, които се предлагат на притежателите на домове, са близки до нула (нивото на лихвата, която им се предлага е почти равна на инфлацията), а плащанията по тях са необлагаеми. Много собственици на малък и среден бизнес не могат да получат заеми, защото са прекалено „рискови”, а банките могат да заемат от Резерва на по-ниски нива, в сравнение с тези, които могат да получат по държавни ценни книжа, така че нямат никакъв стимул да поемат този допълнителен риск. Докато банките не се настроят да заемат повече на бизнесите, които създават реални работни места и иновации, икономиката ще продължава да стагнира.

Всички кандидат-президенти на Републиканската партия заявиха, че искат да отстранят председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, но само конгресмен Рон Пол лансираше идеята за премахването на Фед като цяло. Господин Пол иска да върне златния стандарт. Връщането към златото би имало както добри, така и лоши проявления, но има достатъчно смислени неща, които биха могли да се направят.

Една от причините за това политиката на Фед да е толкова объркана и заклеймявана е, че Федералния резерв има поставени пред себе си много цели и задачи, някои от които често си противоречат. Резервът е задължен не само да поддържа ценова стабилност, но също така и пълна заетост. В допълнение, той трябва да поддържа работеща банкова система. Законът на Дод-Франк му даде и допълнителната задача да защитава потребителите на финансови услуги. За да се разбере проблема, приемете, че сте решили да участвате на Олимпиадата, защото сте бърз бегач и искате да участвате на 100 метровия спринт. Но след това правителството казва: „Между другото, ти трябва да се състезаваш и във вдигането на тежести.” Малко по-късно, правителството се връща и казва: ”Трябва също да добавиш и гмуркането към Олимпийските си спортове”. Как ще тренирате?

Представители на Резерва често заявяват, а някои от тях изглежда и вярват, че тяхната работа е „да се борят с вятъра”. Знаят ли в коя посока духа вятърът най-силно? Помнете, те пропуснаха финансовия крах от 2008г., въпреки че някои представители на частния сектор го предусетиха.

Урок 1: Резервът трябва да има само една единствена цел и една отговорност, а именно ценовата стабилност. (Други правителствени агенции могат да поемата другите му задачи)

Урок 2: Дори и само с една задача, Федералният резерв ще има проблеми с изпълнението ѝ.

Следователно, правителството трябва да позволи на гражданите да експериментират (идея, защитавана от великия икономист Ф.А. Хайек) с разработването на техни собствени пари, независимо дали те ще бъдат злато, сребро, продуктова кошница или каквото и да било друго. Американците имат наистина законовото право да сключват договори със злато, доколкото и продавачът, и купувачът са съгласни за това.

Съществуват две причини за това частните пари да не са успешни. Първата е, че Финансовият департамент е приел позиция, че само правителството може да произвежда пари. Конституцията гласи, че Конгресът ще има правото „Да сече пари и да регулира стойността им”. Явно, правителството има правото да определя каква да е стойностната форма за събирането на данъци, за държавните плащания и за връщането на кредити, когато алтернатива на правителствените пари не е установена. Въпреки това, конституцията не забранява на неправителствени дружества да издават пари – стига те да не твърдят, че създават официално  разплащателно средство, и че продавачът и купувачът са съгласни с употребата им.

Втората причина златото и други стоки да не могат да бъдат използвани за пари е, че Министерството на финансите изисква да бъдат заплащани данъци за приходите по такъв вид транзакции. Това практически означава, че употребата на злато за заплащане, всяка такава транзакция, без значение колко е малка, ще изисква калкулация и баланс за определяне на това дали сделката е осъществила печалба (която да  се обложи). Стоковата търговия е с нулеви печалби, така че загубите и печалбите се припокриват с времето. Така департаментът няма да получава приходи от облагането на печалбите, което прави от своя страна данъците за този вид сделки наистина глупави.

В обобщение, монетарната ситуация може да бъде наистина подобрена, ако : (1) Федералният резерв бъде натоварен само и единствено с поддържането на паричната стабилност: (2) предостави се възможност и на други да се конкурират с Фед в създаването на пари(отново, при положение, че не ги лансират като официална разменна стойност); и накрая, (3)  данъчното облагане на приходи от стокови операции бъде премахнато.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник,27 февруари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.