Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Прекомерните регулации: Споделената икономика се сблъсква с остарели закони

Автор: ИПИ / 15.01.2021
Оцени тази статия:

През първата половина на 2020 г. ИПИ публикува кратка дискусия[1] върху популизма в стопанството и регулациите, които ограничават различни аспекти на човешкото действие. Много често това са сфери, в които естествено и добросъвестно поведение попада извън обхвата на правната рамка и бива наказвано.

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери[2], които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, които са засегнати от свръхрегулациите. Поредният материал дава гледната точка на Невена Борисова, като представя бюрократичните пречки пред споделената икономика и пазара на краткосрочни наеми. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимките са на Марин Каравелов.

 

Понякога се правят промени без да се мисли за последствията, казва оперативният директор на Flat Manager Невена Борисова

 

Това е една млада иновативна компания. Млада като създаване – в края на 2016 г., и с първи клиенти от началото на 2017 г. Млада като екип – средната възраст на хората в нея вероятно е около 25 години. Управлява стотици апартаменти, отдавани през платформите Airbnb и Booking. И, както често се случва в България, се среща със закони и с правила, писани далеч преди да се заговори за споделена икономика, за дигитализация, за новите модели на правене на бизнес. А също и с нормативни промени, които невинаги са съобразени с днешната реалност, без да бъдат обсъдени с хората, които залагат на съвременните бизнес формати, без да се отчитат последствията както за фирмите, така и за техните контрагенти и подизпълнители.

Flat Manager управлява около 250 студия и апартаменти с до 3 спални в София, Варна Пловдив, Бургас. „От този сезон стартираме в Пампорово и Банско, но там още не е разработено“, казва оперативният директор на компанията Невена Борисова. Само в София апартаментите са били между 120 и 130. Заради пандемията сега са останали около 90. Много хора се стреснали от ситуацията и са предпочели да излязат на пазара за дългосрочни наеми. В един момент пък този пазар започнал да се наводнява, предлагането става повече от търсенето. Но това е друга тема.

Все пак, рано или късно, днешната криза ще отшуми. Надеждите са да започне да се възстановява и туристическия пазар. Но дали дотогава ще бъдат отстранени и препятствията пред споделената икономика?

Парламентът срещу споделената икономика

Airbnb и Booking се оказаха в центъра на серия законодателни инициативи в края на 2019 и началото на 2020 г., които, в оригиналния си вариант, заплашваха буквално да ги изтрият от пазара. В преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет бяха включени поправки в Закона за туризма, които предвиждаха задължителна категоризация на апартаментите. Вече обичайно за българските законотворци това стана между първо и второ четене, тоест без дебат и предварително обсъждане. След острата реакция от страна на компаниите и на медиите, намеренията на законодателите бяха значително смекчени. Но става дума за месеци на опити да се постигне диалог със законодателите, с помощта на Българската Стартъп Асоциация – BESCO.

“Не мисля, че конкретно нас някой се е опитал да ни спре, или че сме били в противоречие с хотелиерския бизнес. Ние се срещаме, разговаряме, тази инициатива не бе дошла от тях. По-скоро имаме много остарели закони, които не отговарят на модерния начин на живот – споделена икономика, дигитализация. Всичко днес се случва по различен начин, докато ти се опитваш да работиш по някакви закони, правени преди десетки години, непрекъснато поправяни. А светът се променя толкова бързо и динамично. Наистина не разбирам защо, преди да се вкара някакъв закон, първо не се сформира група, не се обсъди с хората, които ще бъдат засегнати. Според законодателите може би няма нужда. Така че се налага ние да сме проактивни, опитваме се да говорим, да им обясним, чак тогава те виждат какъв проблем създават. Нямам обяснение защо се вкарват закони в бързината – може би да се добавят някакви пари в бюджета, без да се мисли за последствията – дали ще убиеш туризма, дали ще убиеш икономиката”, казва Невена Борисова.

“Имаше дори идея, ако даден обект бъде хванат в нарушение, отговорността да се прехвърля върху платформите, дори не върху някакъв регулаторен орган, и те просто можеше да бъдат спрeни чрез интернет доставчиците. Така беше написан закона. Както в Китай спряха Фейсбук, да речем. Така че санкцията щеше да падне не върху единичен човек, а върху всички потребители – реални и потенциални”, допълва тя.

Законодателната инициатива в края на 2019 г. дойде след бурния растеж на отдаването на апартаменти през платформите за улесняване на краткосрочното наемане, свързвайки удобно собственици и наематели при висока степен на взаимно доверие. Преди пандемията да ограничи пътуванията, само апартаментите в София, отдавани през Airbnb са били над 3000. Колко се предлагат през други платформи няма как да се проследи, защото в тях се включват и хотели, и къщи за гости. „В един момент фирмите за управление на имоти започнаха да никнат като гъби и дори се чудехме – все пак това е София, това не е Рим или Париж, няма толкова туризъм и толкова апартаменти“, казва Невена.

Новият бизнес модел на краткосрочните наеми

Самата тя е влязла в този бизнес “по класическия начин” – сблъскваш се с един проблем и му търсиш решение. Със сестра си отдавали апартамент през Airbnb. Били на пълно работно време другаде и срещали доста трудности. “Примерно пътуваме някъде и няма кой да ни посреща госта. Разровихме се, видяхме обяви на подобни фирми в чужбина, видяхме този бизнес модел. И си казахме – хайде да пробваме да го направим и ние, имаме опит, знаем как работи платформата. На шега, на майтап, но когато пуснахме услугата хората започнаха да ни търсят, все едно са чакали точно нас”.

Всъщност и стартъпът Flat Manager тръгва по подобен начин. Основателят на компанията Борис Павлов дълги години е живял и учил в чужбина – Ню Йорк, Париж, Лондон. Знае как работи такъв тип бизнес навън и решава да го направи и тук, в България.

„В началото беше ниша, в която нямаше такава услуга, но имаше нужда. И в момента в който тази услуга излезе на пазара и хората разбраха, сами започнаха да ни търсят. Впоследствие точно доволни клиенти ни препоръчваха. На практика не сме се промотирали, почти нищо не сме влагали за реклама. Изградили сме си добро име“, казва сега Невена.

Осигуряването на обслужване по най-добрите стандарти е работа 24 часа в денонощието, без почивни дни. Просто постоянно трябва да си на разположение. И да си информиран за пазара, за законите. Доста хора са объркани какво точно трябва да правят, за да отдават апартамента си легитимно, да са на светло, да си плащат данъците.

В търсене на работещите закони

Голяма част от задълженията на собствениците се поемат именно от фирмата. „Ние винаги сме искали да има регулация, винаги сме били на светло, но искаме да има ясни работещи закони. Целта все пак е да се направи закона по най-добрия начин, да намерим златната среда, така че той да работи за всички. Защото още през 2017 г. сигнализирахме, че има несъответствие между Закона за туризма, Закона за устройство на територията и Закона за етажната собственост. Различни нормативни актове си противоречат един на друг. Тогава единственият начин да спазиш закона за туризма бе да си категоризираш апартамента, както хотел, къща за гости – със звезда. Но правилата няма как да важат за такъв тип апартаменти – примерно да има табло с цени, стационарен телефон, неприложими неща. Дори да го направиш, в закона за етажната собственост пише, че не можеш да извършваш такава дейност, туристическа, в жилищна сграда. Но пък по закона за туризма можеш...“

След обсъжданията на законовите промени в крайна сметка се стигнало до сформиране на работна група, която да обсъжда текстовете на нова наредба. „Трябваше да я изработим заедно – така че да е работеща и полезна за всички. Повече от година по-късно това все още не се е случило. Вероятно заради пандемията. Законът бе приет в средата на януари 2020 г. Но след това всички усилия на правителството се насочиха в друга посока и така се забави работата, не можа да се сформира работна група, остана малко на заден план“, казва Невена Борисова.

А има много неща за обсъждане. Исканата категоризация на апартаментите за краткосрочно наемане отпадна, остана само регистрацията. За регистриран обект се плаща патентен и туристически данък. Но има изискване да се плащат и осигуровки върху приходите от тази дейност. Така собствениците трябва да наемат и счетоводител, който да се грижи за плащанията им. Доста по-усложнено е отколкото да се отдава апартамента на дългосрочен наем.

Но поне отпадна друга, следваща идея – изискването за съгласие на 51% от собствениците във входа или в сградата, за да се отдава апартамента през платформите. “То това нямаше и как да работи. Особено по курортите голяма част от сградите са изкупени от чужденци, които не живеят тук, как ще направиш общо събрание и ще вземеш съгласие? В центъра на София – също. Повечето от апартаментите не са непрекъснато обитаеми, много от собствениците живеят в чужбина. Как събираш подписи от всички?” пита се Невена.

Различни са и хората, които предоставят имоти под наем. Немалко са българи, които живеят в чужбина и ги ползват рядко. Това е друг казус около патентния данък – как определяш за колко време трябва да го платиш и за колко време – не. Нали може да се отдава примерно 4 месеца, а в останалото време да си живее собственика, или обратното. В момента често наематели са хора, идващи по работа, или българи, върнали се в страната от чужбина, останали без работа или пък работят от вкъщи и предпочитат да стоят в България. Те наемат за по 2, 3, 5 месеца. Това в каква категория е? Краткосрочно или дългосрочно? Какъв данък трябва да платиш?

А можем да бъдем за пример

България има уникалната възможност и предпоставките да изготви регламент за краткосрочните наеми, който да послужи за пример на други държави от ЕС, предлагат преди малко повече от година от компанията. И допълват, че мотивите за ограничаване на Airbnb в някои европейски градове (регулациите в Европа се правят от градовете, не от държавите) са прекомерен наплив на туристи (Барселона, Венеция) или недостиг на пазара на дългосрочни наеми за обитателите на града (Лондон, Берлин). Ние нямаме тези проблеми, пазарът е малък и с правилната методика можем да изготвим регулация, която да бъде копирана от другите страни в нашето положение, допълват от фирмата. Още една пропусната възможност.

А София и България са все по-забелязвана дестинация. „Нивото на апартаментите, които предоставяме, е доста по-високо дори в сравнение със столици като Париж или Рим“, казва Невена Борисова. Немалко от тях са с дизайнерско обзавеждане, с тематична насоченост – нещо, което се насърчава и подпомага и от компанията. И са търсени както от дигиталните номади, така и от хора, които просто откриват нова страна.

Но дали и кога застиналият заради коронакризата импулс на туризма и на краткосрочните наеми би могъл да се възроди, предстои да видим. Както и дали позатихналата сега амбиция за прекомерна регулация няма да избуи отново.

 


[1] Виж „Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие“, ИПИ 2020

[2] Виж историите досега: 1) Електрическите скутери срещат местната власт; 2) Биоземеделие, но на инат; 3) Да смениш графичния дизайн с градинарството