Прехвърлените разходи за контрол на Здравната каса
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Явно все още, когато се пресмятат разходите за реформа на здравната система, се отчитат единствено разходите, които се правят от бюджета на Националната здравно-осигурителна каса, като не се признават тези, които всъщност се прехвърлят върху лекари, стоматолози и аптекари (главно разходи за административен контрол). Такива прехвърлени разходи на касата могат да се открият както в идеите за попълване на специални декларации от хронично болните и пациентите в болниците (коментирани в бр. 73), така и в обсъжданите тази седмица варианти лекарите да носят заедно с месечните си отчети и протоколите за скъпоструващи лекарства за заверка (която в момента пациентите сами правят, но касата не може да контролира).
Тъй като Здравната каса не може да разреши договорните си проблеми със софуериста „Аремиссофт“, затова и по-лесно се оказва да се наложат разходите за контрол (предполагаемо решими чрез информационна система) върху тези, които трябва да бъдат контролирани. Засега проблемът може да изглежда или да се отчете като решен. Вероятно това ще намали „инициативността“ на касата за по-бързото и ефективно информационно обслужване на своите нужди (което трайно ще затрудни зависещите от нея пациенти и лекари).
В тази обстановка се появи последното решение на Комисията за защита на конкуренцията. Тази седмица комисията наложи санкция от 5 000 лева на Националната здравно-осигурителна каса заради поставени от нея информационни изисквания към лекари и стоматолози, които облагодетелстват компания „Аремиссофт“ и поставят в неравнопоставено положение конкурентите й на пазара (по информация за решението на комисията в пресата).
(Между другото тези пари ще бъдат платени от вноските на гражданството. Те очевидно ще получат услуги за 5 хиляди лева по-малко. Но от предполагаемият обем услуги ще трябва да се извадят и другите разходи, наложени от касата.)
Набраната в хода на разследването информация показва, че Здравната каса поставя като изискване медиците да подават месечните си отчети след криптографиране (засекретяване). Софтуерният продукт, който постига този ефект (разработен от компания „Аремиссофт“), се прави достъпен по-късно, което (по становище на комисията) ограничава компаниите, които разработват медицински софтуерни програми, да адаптират софтуера си към изискванията на касата.
Непрекъснатите промени в изисквания за отчитане към практикуващите медици им налагат постоянно нови и нови разходи, с което се увеличават и като цяло разходите им за отчитане пред здравната администрация (както и тези разходи на компаниите, които разработват софтуерни продукти за нуждите на лекари, стоматолози и аптекари).
В общия случай поръчаните софтуерни продукти се разработват не да обслужват медицинските кабинети и аптеки ( за които се разработват също софтуерни продукти), а да може Здравната каса да следи как се харчат тези финансови средства, които са събрани със задължителни здравни вноски. Според договорените в Националния рамков договор за 2002 година условия всички практикуващи лекари и стоматолози трябва да подават регулярно информация до Здравната каса, за да може тя да контролира как се разходват финансови средства, набрани от здравно-осигурителни вноски. Затова и касата изисква представяне на месечни или целеви описи, които да са обработени по зададени от нея критерии и категории, за да може допълнително да ги преработи за отчетните си нужди. Така тези разходи, които са свързани с техническата обработка на информацията, набирана във всекидневната работа на практикуващите лекари и стоматолози, на практика са разходи за работа с администрацията на Здравната каса.
