Прегрява ли икономиката?!*

Според Европейската комисия и други международни институции икономиката на България (както и на Латвия и Естония) за поредна година прегрява – увеличават се кредитите, съответно нараства разликата между платежоспособното търсене и произведения продукт, инфлацията расте, разширяват се външните дисбаланси и като цяло се влошава конкурентоспособността на страната и перспективите и за развитие. Съответно винаги са били препоръчвани мерки, които поне според основната икономическа теорията би трябвало да смекчат или забавят несъответствието между производство и търсене и да намалят съществуващите рискове. Въпросът е дали всичко това е вярно и дали използването на стандартните механизми за решаване на такъв род проблеми – ограничаване на кредитирането, изземването и задържането на финансов ресурс от хората и фирмите, надхвърлящ разходите на държавата (и бездруго раздути) – са най-подходящите и единствени мерки. По отношение на първата част от въпроса – да, кредитите нарастват макар и със забавящи се темпове, инфлацията особено за 2007 година беше висока и разликата между вноса и износа се увеличи. Дали това обаче трябва да буди особено притеснение, съответно да се предприемат мерки за бързо противодействие, е нещо различно. Промяната в изброените индикатори в никакъв случай не е продиктувана единствено от предизвикани или спомогнати развития в националното стопанство като нарасналото платежоспособно търсене. През последните петнайсет месеца цената на петрола се покачи с над 50% – от около 65 долара за барел до 100 (за сравнение към края на 2001 цената на барел петрол е под 20 долара). Освен това, през 2007 година селскостопанската реколта в световен мащаб се оказа дори по-лоша от очакваното, което заедно с по-високите цени на енергийните ресурси нямаше как да не се отрази и на всички останали цени. Във финансовия сектор, ипотечната криза в САЩ и последствията и по света намалиха ликвидността на инвестиционния пазар, съответно доведоха до преоценка на съотношението риск-печалба в търсене на по-висока печалба или по-нисък риск. По-ниската международна ликвидност и по-голямата предпазливост на инвеститорите, при равни други условия би следвало да доведат и до намаляване на инвестициите и в страната, съответно отслабване на натиска върху цените нагоре и по-малко генератори на внос и външен дисбаланс (в краткосрочен период). Въпреки че през последните четири месеца се забеляза голям отлив на чуждестранни инвеститори от българската фондова борса, в реалния сектор изглежда това не е така и очакванията са за нарастване на преките чуждестранни инвестиции и през 2008 година. Или с други думи като цяло по-високите доходи и кредити не следва да се разглеждат като единствения или основния фактор за "по-рисковата" според много от анализаторите макроикономическа ситуация в България.

От другата страна е въпросът дали и доколко адекватно е използването на двата стандартни механизма – ограничаване на кредитирането и фискалното задържане на доход – с цел преодоляването  на съществуващите диспропорции във външната търговия и постигането на по-ниска инфлация. Наистина, след въвеждането на рестриктивни мерки от БНБ, включително и увеличаването на минималните задължителни резерви, темповете на растеж на отпуснатите кредити се забавиха. За сметка на това обаче се увеличи кредитирането от небанкови финансови институции като лизингови къщи, както и от самите търговци, които са извън обхвата на регулиране на централната банка. Т.е. предприетите мерки за ограничаване ръста на потреблението чрез намаляване на банковите кредити, няма как да се отразят по начина, по който са замислени. В същото време обаче, те намаляват ликвидността на банките и правят функционирането им по-неефективно. Що се отнася до фискалните мерки, свързани с изземването и задържане на доход чрез бюджетни излишъци дори по-големи от това, което изисква от нас Европейската комисия, много е вероятно те също така да нямат голям ефект по отношение на сочените като основни за България проблеми – високата инфлация и отрицателното салдо по текущата сметка. Това е така, първо, защото съществуват възможности, както за поемане на допълнителни задължения при желание за потребление, така и използването на спестени в миналото средства. Второ, по-високото изземване и задържане на доход, предвид сегашната система на облагане, в сравнителен план се отразява по-негативно на по-нискодоходните групи, които не са от генераторите на външните дисбаланси (потребяват предимно български битови стоки; не купуват скъпи вносни стоки). Трето, бюджетните излишъци или част от тях могат да бъдат изхарчени много бързо (както това се случи в края на миналата година с над 1 млрд. лв.) и със сигурност много по-неефективно, отколкото това биха направили лицата, които са създали дохода, съответно не е уместно да се говори за желание за борба с инфлацията чрез намаляване на разходите. Четвърто, нивото на инфлация и разликата между вноса и износа са функция, както на международните цени, така и на степента на различие и между националните цени и тези на съседите или икономическата група, към която се принадлежи. В този смисъл, ако цената на петрола достигне например 200 долара за барел (както заплаши президентът на Венецуела), по какъвто и начин правителството да се опитва да задържи цените, няма да успее (а ако това стане административно, то тогава ще фалират много фирми, ще има и голяма безработица). Пето, част от инфлацията и външните дисбаланси се генерират по линия на административно определяните цени в икономиката – ток, вода, газ, топлоенергия. Според някои оценки, предоговарянето нагоре на цените на енергийните суровини от Русия за България ще увеличи търговския дефицит с над 2% от БВП, със сигурност ще се отрази и на инфлацията по производствената линия.

В заключение може да се каже, че изказванията на представителите на комисията и други организации са пресилени и не особено добре обосновани от икономическа гледна точка. Доказателство за това би могъл да бъде самият факт, че за прегряване на икономиката и големи дисбаланси се говори от поне 3-4 години, без да се е случило нищо особено с изключение на подобряващия се стандарт на живот на българина.

В този смисъл правителството не трябва да си прави труда да ограничава това или онова, тъй като много малко от нещата в реалната икономика подлежат на контрол или е целесъобразно да бъдат контролирани.

* За първи път статията е публикувана в редовната рубрика на ИПИ във вестник Дневник на 19 февруари 2008 г.