Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Прегрява ли българската икономика?

Автор: Димитър Чобанов / 23.03.2007
Оцени тази статия:

Скорошни анализи на експерти от различни институции разглеждат икономическата ситуация в България и отбелязват както положителното и развитие напоследък, така и наличието на потенциални рискове. Такива са докладите на специалисти от Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската комисия и от рейтингови агенции. Основните показатели, които привличат вниманието им, са нарасналият дефицит по текущата сметка на платежния баланс, инфлацията, растежът на кредитите и на брутния вътрешен продукт. Изводите от подобни проучвания са, че е възможно "прегряване" на икономиката, което би имало неблагоприятни последствия за стопанските агенти в страната.

Освен това ситуацията в Латвия също подхранва подобни съмнения поради някои прилики с българската икономика. Съвсем пресен е примерът за атаката срещу фиксирания курс на местната валута лат към еврото, която доведе до известни сътресения, и е причина за спешни мерки от латвийското правителство в тази насока.

"Прегряването на икономиката", както е представено в посочените по-горе анализи, се състои в следното. Когато наличният производствен капацитет, състоящ се от труд, капитал и технологии, е недостатъчен, за да задоволи нарастващото търсене, това оказва натиск в посока повишаване на цените, заплатите, заетостта и дефицита по текущата сметка. Възможни са два изхода от това положение. Единият е да се понижи вътрешното търсене и постепенно "охлаждане" на икономиката, а другият е рязко "охлаждане", което може да доведе до неблагоприятни последици. Втората възможност може да се съчетае със спад на доверието в местната икономика, отлив на капитали, спад в цените на активите и на стопанския растеж. Подобно на Латвия по този начин се повишава вероятността от възникване на спекулативна атака срещу фиксирания курс, а оттам и за финансова криза.

Подходът се базира на сравнение между потенциалното производство, което може да се постигне с разполагаемите ресурси и технологии, и действителното му равнище. За тази цел се изискват данни за икономиката, които все още не са в достатъчно количество и качество, за да позволят извършването на научно обоснована оценка. Въпреки че посочените институции използват съвременни модели, резултатите, въз основата на които правят изводи за текущото състояние на икономиката, зависят от твърде много допускания, които ги отдалечават от действителността.

Споменатите по-горе индикатори все още не показват подобно развитие. Един от основните признаци за "прегряването" на икономиката е бързото покачване на цените на стоките и услугите. През 2006 г. официално отчетената инфлация в България е 7.3% средногодишно, което е над средното за периода след въвеждането на валутния борд (5.8%). Основният фактор за инфлацията по принцип е нарастването на паричното предлагане с по-бърз темп от търсенето на пари. Но заедно с това действат и някои фактори, които променят относителните цени и биха могли да повлияят и на общото им равнище. Такива са например повишените акцизи върху горивата, алкохолните напитки и тютюневите изделия, които са резултат от политиката на правителството, свързана с членството на страната в Европейския съюз. Освен това през 2006 г. бяха повишени някои цени, които се контролират административно. Като цяло политиката на правителството допринася за около половината от нарастването на цените. Тоест влиянието на "пазарните" фактори се изразява в умерено покачване на цените, което не би трябвало да предизвиква безпокойство.

Следващият показател, който е пряко свързан с цените, е растежът на заплатите. Според данните на Националния статистически институт те са нараснали средно с 9.5% през 2006 г. спрямо предходната, което означава, че се запазва умереният темп. Реалното нарастване при отчитане на инфлацията според потребителските цени е с 2.1%. От друга страна растежът на производителността на труда се очаква да бъде по-висок, което означава, че не може да се установи съществен натиск върху пазара на труда. Нещо повече разходите за труд за единица продукция като цяло се запазват на равнищата от 2005 г., което е признак, че българските фирми не губят конкурентоспособност.

Развитието на трудовия пазар се характеризира с повишаване на икономическата активност и създаването на нови работни места предимно в частния сектор. Заетостта се повишава с 4.4% средногодишно, което се дължи предимно на намаляването на броя на обезкуражените лица. Все пак коефициентът на заетост все още е нисък - 46.7%, което е показател, че все още съществува неизползван трудов ресурс. Коефициентът на безработица отбелязва понижение до 9% средногодишно, което се доближава до средните стойности в ЕС, но все още е висок. Като цяло не може да се каже, че е налице сериозен натиск по отношение на трудовия пазар. По-високият растеж на заплатите на квалифицираните специалисти се дължи на по-точната оценка за разликата в производителността на труда им спрямо останалите работещи, което е признак за доближаване на българската икономика към по-развитите в това отношение.

Според официалните данни растежът на вземанията на търговските банки от неправителствения сектор се забавя през 2006 г. до 24.6% (32.4% през 2005 г.), докато растежът на вземанията от домакинствата достига 30.6% (58.4% за 2005 г.). Тоест БНБ успява да постигне целите си за ограничаване нарастването на кредита от търговските банки, но това се случва за сметка на нарастване на кредитите за българските предприятия от чужбина. Като цяло кредитите водят до нарастване на вътрешното търсене, което способства за повишаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.

Според предварителни данни той достига около 16% от БВП, което според повечето анализатори е сериозен повод за безпокойство. Около 13% от нарастването на вноса се дължи на потребителски стоки, които по принцип се считат за признак за нараснало потребление, докато 2/3 от него е поради повишената стойност на вноса на суровини и енергийни ресурси, причината за което са по-високите им цени на международните пазари. От друга страна вносът на инвестиционни стоки, който се разглежда като позитивен за икономиката, тъй като означава нови и по-ефективни средства за производство, продължава да е над ¼ от общия внос, което е признак за запазваща се инвестиционна активност в българската икономика.

Като цяло дефицитът по текущата сметка отразява нарасналия приток на капитали към страната, който е израз на преценката на чуждестранните инвеститори за възможността за реализиране на доходи в България. Финансирането на дефицита се случва предимно чрез по-дългосрочни средства, каквито са преките инвестиции. Това води едновременно до нарастване на външния дълг, но и до повече възможности за увеличаване на предлагането в дългосрочен период.

В тази посока трябва да бъде и насочена политиката на българското правителство - да насърчава предлагането. Това може да се получи чрез мерки за повишаване гъвкавостта на трудовия пазар, продължаване на съдебната реформа, подобряване на работата на публичния сектор и в частност на държавната администрация, повишаване качеството на образованието, намаление на данъчното облагане. Целта е да се ограничи изпълнението на нетипични за държавата функции, докато останалите се изпълняват по-ефикасно и подпомагат дейността на частния сектор вместо да поставят пречки пред нея. По този начин ще се насърчи натрупването на физически и човешки капитал, което в дългосрочен план означава и по-голям потенциал за стопански растеж, който не предизвиква съмнения за устойчивостта си.

*Статията е публикувана във вестник Сега на 22.03.2007 г.