Прегледна основните лисабонски критерии за конкурентоспособност на икономиката

На конференцията в Лисабон през 2000 г. лидерите на европейските странидекларираха амбицията си да направят Европейския съюз “най-конкурентоспособнатаи динамична, основана на знанието икономика в света до 2010 г., даващавъзможност за устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работниместа и по-голяма социална съгласуваност”.

Понятието конкурентноспособност на равнище нация е трудно да се дефинира,защото страните не могат да се конкурират по същия начин като компаниите.Все пак бихме могли да кажем, че конкурентноспособността на една икономикапредставлява устойчиво нарастване на производителността на труда, коятоводи до по-високи доходи и жизнен стандарт. В този смисъл тя зависиот качеството на икономическите и политическите институции в странатаи от степента, в която те насърчават заетостта, растежа на производителността,иновациите и способността да се приспособява към промените в икономическатасреда.

На срещата на високо равнище в Лисабон бяха поставени седем цели, насоченикъм засилване на конкурентноспособността на страните от ЕС:

· Създаване на информационно общество, достъпно за всеки;
· Създаване на Европейска зона за изследвания и иновации;
· Цялостен общ пазар в областта на услугите и мрежовите индустрии;
· Ефективни и интегрирани финансови пазари;
· Засилване на предприемачеството чрез ограничаване на регулаторнататежест за бизнеса и подобрени условия за започване на нов бизнес;
· Участие в обществените дейности чрез връщане на хората обратно наработа, подобряване на уменията и модернизиране на социалната защита;
· Устойчиво развитие.

Ще разгледаме някои показатели за съвместимостта на българската икономикас тези цели.

Таблица1: Критерии за оценка на българската икономика

Критерий

Коментар и допълнителна информация

Възможно развитие

БВП на човек (според паритета на покупателната способност)– 5 900 EUR. 

Това равнище е много ниско спрямо ЕС – 24% от това наЕС през 2002 г.

Растежът на БВП вероятно ще се запази на около 2 пътипо-високо равнище от средното за ЕС.

Производителност на труда – 6111 EUR на  човек

Тя е около 1/3 от средната за ЕС; Все пак, през 2002г.производителността в отраслите извън земеделието е около 50% по-висока отколкото е била през1997 г.

През 2002 и 2003г.– т.е. след като приватизацията и свързаните с нея структурнипромени почти приключиха, растежът на производителността в отраслитеизвън земеделието е около 5% годишно и вероятно този темп ще сезапази.

Коефициент на заетост (цел: 70%) – 43.9%

През 2003г. броят на безработните се понижи от 17.46%на 13.52% поради различни фактори; някои от тях са свързан с новитеправила за отчитане, но ние считаме, че промяната до голяма степенсе дължи на създадените нови работни места в частния сектор

Застаряването на населението няма да позволи постиганетона тази цел дори и в дългосрочен период; прогнозата за населениетопрез периода от 2003 до 2011г. е то намалее от 7.9 на 7.4 милионадуши

Коефициент на заетост на по-възрастните (от 55 до 64години) работници  (цел– 50%) – 30.5%

По-възрастните работници са 1.13% от всички заети и заетосттаим показва сезонни колебания от около 8-10% през последните 3години – например през юни 2002 тя е 32.4%, а през юни 2003 -34.7%. пенсионерите са 35.3% от населението над 15 години, докатозаетите (на същата възраст) в частния сектор са 32.4% и 10.2%в публичния сектор

По-възрастните работници имат малки възможности за заетост,отчасти поради демографски фактори; възможни е някакво положителноразвитие, но целта не изглежда изпълнима в средносрочен период

Инвестиции на бизнеса (измерени като бруто образуванев основен капитал) – 18.2% от БВП

Процентът на инвестиции нараства трайно през последнитешест години.

Вероятно този процент ще се запази на равнище от около18-20% в средносрочен период

Публични разходи за образование – 4.2% от БВП

Има неотчетени публично-частни партньорства. Вероятнопо-доброто отчитане ще доведе до по-високи стойности на този индикатор

В краткосрочен период е възможно равнище на тези разходиот 5%; 6% в средно- и дългосрочен период

Разходи за изследвания и развитие (цел: 3% от БВП) –0.52% от БВП

Данъчните (относно амортизацията) и отчетните правилабяха променени през 2002г., а също така има планове за подобряванена наредбите относно стопанската дейност на университетите

В средно- до дългосрочен период 1.5% от БВП е една амбициозна,но все пак реалистична цел

Демография на бизнеса (отношението на новосъздаденитеи закритите компании през годината)

Процентът на създаване на нови фирми е както следва:през 1997 – 6%; ’98 – 7.9%; ’99 – 2.6%; 2000 – 5.2%; 2001 – 0.15%;за 2002 и 2003 няма данни. През 1999-2001 създаването на новифирми се забави; общата по-ниска скорост е поради ликвидациятана губещите  държавни предприятия;запазиха се административните бариери, но има планове за тяхнотопремахване или ограничаване

Допускаме, че коефициентот около 3.5-4% е реалистичен през средно- и дългосрочен период

Дългосрочна безработица – 11%

Тя е резултат както от демографски фактори, така и отреструктурирането, но все още няма достатъчно информация, за даопределим отделните фактори

Възможно е понижение до едноцифрени равнища поради краткосрочнататрудова миграция и подобряването на професионалното обучение кактопублично, така и частно

Регионална съгласуваност (мярка за коефициента на вариацияна нормите на заетост по региони в страната) – 9.2%.

Процеситена вътрешна миграция и емиграцията все още не са приключили; миграциятапрез периода 1992-2001г. е от град към град – 46.3% и от селокъм град – 15.6%. Според официалната статистика 177000 души  са емигрирали от страната през периода, оценени на 200000до 2002г. Този процес е естествен и е трудно обратим

Коефициентът няма да се подобри

*Забележка: Данните са от Националния статистически институт,Агенцията по заетостта, Eurostatи собствени изчисления.

 

 


Свързани публикации.