Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Преференциалникредити за студенти

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

За какво става въпрос
Парламентът гласува на първо четене законопроект “За кредитиране на студентии докторанти”. Идеята е студенти и докторанти да получават преференциалникредити за обучение. Държавната подкрепа ще може да се изразява в три различниформи: еднократно намаляване на кредитното задължение, обезпечаване на частот задължението и погасяване на кредитното задължение или на част от негопри настъпило трайно увреждане. Средната сума на кредитите не е посоченав проектозакона, но според изказвания на различни политици става въпросза средства между 500 и 2,500 лева. Средствата за държавната финансова подкрепаще се определят ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната годинаи ще се планират чрез бюджета на Министерството на образованието и науката.

Право да кандидатстват за заем с държавна финансова подкрепа имат студенти,които имат успех не по-нисък от “Добър (4)”.Според варианта на проектозакона,внесен за първо четене, само студенти и докторанти, обучаващи сев държавни висши училища ще могат да получават държавна помощ. Годишниятразмер на държавната помощ ще се разпределя между висшите училища и научнитеорганизации пропорционално на броя на студентите и докторантите в редовнаформа на обучение.

На кратко, схемата се очаква да работи на следния принцип. Министърът наобразованието и науката сключва договори с търговски банки, които отпускати обслужват въпросните кредити. За да получат кредит обаче, студентите илидокторантите трябва да получат удостоверение от висшето учебно заведение,които удостоверения се издават съгласно класиране на студентите според критериитена даденото учебно заведение.

За смисъла и ефектите

1/ С наближаването на изборите започна оспорвано състезание – кой ще бъденай-добър популист. Отпускането на преференциални кредити за студенти идокторанти е още една популистка мярка, заедно с безплатното мляко за малчуганитеи множеството обещания към пенсионерите.

2/ Приемането на подобни закони измества фокусът от основния проблем –образованието в България е с незадоволително качество (с малки изключения).При това положение като завършат университетите, дори и да са получили кредит,повечето хора не могат да си намерят работа по специалността и често сеналага бизнесът да прави значителни инвестиции в образованието на своитекадри, защото качеството на образованието в университетите е ниско. Държавнитеучебни заведения (училища и университети) нямат особен стимул да подобряваткачеството на образованието, защото имат гарантирана държавна субсидия вусловията на формална акредитация.

3/ Това, което действително е нужно да се направи е засилване на конкуренциятамежду университети и училища (отнася се и за държавните и за частните) чрезвъвеждане на ваучерната система. Друг е въпросът, че за постигане на най-добрирезултати би следвало училищата и университетите да станат частни. Вместотова въвеждането на ваучерите се прехвърля като “горещ картоф” на следващотоправителство и истинските реформи постоянно се отлагат във времето.

4/ Според мотивите в законопроекта основна цел е стимулирането на студентитеи докторантите да учат повече. Само че за да се случи това първо трябвада се промени образователната система, така че да произвежда качество, коетоотговаря на търсенето. Тогава получаваните оценки наистина ще бъдат измерителза качество и съответно студентите с най-висок успех ще бъдат “преследвани”от различни фирми, както е в развитите страни. Именно това ще създаде стимулиза придобиване на знания и умения и висок успех.

5/ В България банковата система функционира добре и въпросните кредитиза студенти и докторанти съществуват и в момента. При това положение нее ясно дали държавната намеса е нужна и оправдана. Още повече че от известновреме се приемат мерки за ограничаване на кредитирането, които на практиканамаляват шансовете за получаване и оскъпяват кредитите за групи като студентитеи докторантите. Новата мярка има действие в противоположната посока – повечекредити, но общият ефект от всички мерки върху групата на студентите е неясен.Например може да се окаже, че ако държавата не беше приемала мерки за ограничаванена кредитирането, би подпомогнала студентите повече, отколкото с приеманетона специален закон за преференциални кредити.

6/ Ако преференциалното кредитиране важи само за студенти и докторанти,които се обучават в държавни учебни заведения, това ще създаде неравнопоставеностспрямо частните. Подобно изкривяване на стимулите ще бъде особено вредно,защото студентите няма да ръководят своя избор от качеството на образованието,което могат да получат, а от възможностите за получаване на субсидия.

 

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).