Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Предварителна оценка на законодателството – вероятно скоро и в България

Автор: Велико Димитров / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Една неправилна практика, свързана със законодателния процес в България, може и да остане в миналото. Става въпрос за действащия сега принцип, законите да се внасят без наличието на ясна представа за тяхното бъдещо въздействие върху бизнеса и обществото. Практиката е неправилна най-малкото, защото след приемането на даден закон или друг нормативен акт и когато той се окаже “неподходящ”, могат да минат дори години преди да бъде променен, отменен или заменен. През целия период обаче, тъй като е вече част от нормативната уредба, той оказва влияние върху живота на хората и икономиката. Когато определените за спазване и прилагане правила са грешни, неправилно формулирани и т.н. те в най-общ план създават повече разходи, отколкото ползи за обществото, което директно се отразява на показатели като конкурентоспособност, заетост, инвестиции. За да могат да се избегнат потенциалните негативни ефекти, трябва да може предварително да се прецени, как и в каква степен промените в законодателната уредба ще влияят на развитието, т.е.необходима е предварителна оценка на тяхното въздействие. И когато оценката покаже, че отрицателните ефекти биха били повече от положителните, предложението се отхвърля.

Това е инструмент, който е гарант за подобряване на законодателството, прилага се във всички модерни държави, вкл. и на европейско ниво от около година. Много е вероятно той да започне да се прилага и в България.

Тази седмица, след заседание на Съвета за икономически растеж, министър Румен Овчаров е изразил готовност да внесе предложение в кабинета, което да гарантира, че всеки законопроект, който влиза за разглеждане в Министерски съвет (МС), задължително се придружава от оценка на бъдещото му въздействие върху обществото и бизнеса. Това е стъпка в правилната посока, която обаче не е достатъчна. Това е така, тъй като МС е част от изпълнителната(1), а не законодателната власт, която в лицето на Народното събрание, в крайна сметка решава кои закони да бъдат приети и кои не. В този смисъл оценката на въздействието трябва да бъде задължителна и да придружава законопроектите, които влизат и подлежат на гласуване в пленарна зала на Парламента, а не само пред МС. Разбира се, резонно и правилно е това да е една и съща оценка.

От друга страна, доколкото и народните представители също имат право на законодателна инициатива, изискването за представяне на предварителен анализ на въздействието трябва да важи и за тях.

Въвеждането на тази практика във всички случаи ще има положително отражение върху законодателния процес и качеството на законодателството най-малкото по следните линии:

  • В много случаи, без конкретен анализ, е много трудно или дори невъзможно да се каже как и в каква степен дадено изменение би повлияло върху обществото и икономиката. При наличието на такъв инструмент може ясно да се определи кои предложения са “лоши” и кои “добри” и да се избират само добрите;

  • Повишаване на отговорността, както на законодателите, така и на тези, които изготвят предложенията. Когато е ясно, че обективната оценка ще разкрие реалното въздействие на дадено предложение върху икономиката и обществото, подготовката му ще бъде по-внимателна и отговорна;

  • Наличието на ясен критерий за отговорност. На вносителите на законодателни предложения, чрез съпоставка на постигнатите ефекти с предварително заложените, може винаги да бъде потърсена политическа отговорност, когато има ясно изразено несъответствие между очаквания и резултати.

 

---------------------------------------------

(1) Въпреки, че МС приема постановления и решения, по отношение на законопроектите крайната дума има Парламентът.