Предстоящипромени в закона за отбраната

През седмицата депутатът Цонко Киров от НДСВ внесе законопроект в Народнотосъбрание за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръженитесили на Република България. В него се съдържат няколко предложения по отношениена наборната военна служба и възможностите за промени във връзка с увеличаващиясе брой младежи, които подлежат на военна повинност, но не могат да влязатв казармата поради различни причини.

Като цяло може да се каже, че проектът е насочен в правилната посока заограничаване на броя на младежите, които да служат във войската. Той обаче,представлява едно временно решение, които би могло да изглади проблемитедо известна степен, но няма да ги премахне напълно. Единственият начин,който ще даде трайно и справедливо решение, е да се отмени напълно и изцялопринудителната военна служба.

Пределната възраст за повикване на наборна военна служба се предвижда дастане 27 години. Това ще даде възможност на хората, които вече са навършилитази възраст да не влязат в казармата и ще съкрати списъка с подлежащитена повинност лица. Голяма част от тези хора изобщо не са в границите наБългария и трудно биха могли да бъдат “повикани” да служат, но безспорноедин от мотивите на част от тях е именно избягването на казармата. Тя сеявява пречка пред тях свободно да живеят и да се трудят в страната порадивъзможността по всяко време да бъдат принудени да влязат в казармата. Точниятброй на тези хора не е известен, но можем да очакваме, че ако този текстбъде приет вероятно част от тях ще се върнат в България.

Освен това се предлага българските граждани с двойно гражданство и живеещитепостоянно в чужбина да бъдат освободени. От една страна в това има чистопрактически смисъл поради факта, че емигрантите много трудно могат да бъдатпринудени да влязат в казармата – това би могло да стане, но при много високиразходи, които не биха били оправдани нито от гледна точка на сигурносттана страната, нито по отношение на ефективност на използване парите на данъкоплатците.

От друга страна обаче, това не е справедливо за живеещите в България лица,подлежащи на военна служба. Те отново ще са принудени да служат поради факта,че не са емигрирали и фактически ще бъдат наказвани за това.

Друга промяна касае срока за отлагане поради заболяване преди окончателнотообявяване за “негоден”, който ще бъде намален до една година. Един от основнитеначини за избягване на военната служба е чрез освобождаване поради болест.По тази причина тук се получава възможност за корупция сред служителите,от които зависи това. При въвеждането на по-кратки срокове за отлагане инамаляването на пределната възраст тези възможности ще намалеят и ще направятпроцеса по-прозрачен.

В законопроекта не се споменава за по-строги критерии относно “годността”за военна служба – а именно – разширен списък на заболяванията и по-големиизисквания по отношение на присъстващите в списъка болести, които възпрепятстватнормалното и протичане. Това също е само временно решение, но би било съвместимос горните предложения.

При направените предложения има един момент, който не става съвсем ясен.Това е въпросът какво се случва с максималната възраст, до която наборницитеимат право да отлагат влизането си в казармата. При сегашния закон тазивъзраст е 27 години. Изглежда вносителят на законопроекта е предвидил даняма срок, по време на който неотслужването във войската представлява нарушениена закона както беше досега. Това също дава възможност за избягване на казармата,особено за тези, които учат висше образование. То обаче, им създава стимулида отлагат дипломирането си и по този начин да забавят своето образованиеи сдобиването с допълнителни знания.

В законопроекта се прави и предложение за повишаване на минималните заплатина войниците с ниски чинове. При кадровите войници има известна логика,тъй като все още не е набрана предвидената бройка и това забавя възможносттаза пълна отмяна на принудителната служба. По-високата заплата ще мотивираповече хора да станат кадрови войници и едно от основанията за забавянена професионализирането на армията ще отпадне. Що се отнася до сержантитепри тях няма съществено основание за по-високи заплати, защото те така илииначе се коригират при нарастване на средната заплата за бюджетния сектор.Освен това нищо не доказва, че те са станали по-ефективни и следователноподобна мярка би била неоправдана.

Като обобщение на казаното по-горе трябва да се каже, че пътят за реформив българската армия е един – премахване на задължителната военна службаи въвеждане на напълно професионална армия. Подобни предложения като разгледанототук могат да подпомогнат този процес, но могат и да го забавят тъй каторешават проблемите само временно и по този начин дават възможност на различнигрупи да се опитат да попречат на реформата. Ето защо е необходимо бързои ефективно решение, което не изисква толкова голям законодателен ресурси го прави изпълнимо в рамките на мандата на настоящото народно събрание.То включва отмяната на Глава 8, Раздел II (относно задължителната служба)от Закона за отбраната и произтичащите от това задължения. Разбира се, щебъде необходим един преходен период, по време на който последните задължителнинабори ще трябва да довършат своята служба, но като реалистична дата запълната приключване на принудителните набори в казармата може да бъде посочен1 януари 2006 г.