Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Предприемачеството- въпрос на нагласа или на политика*

Автор: Севдана Дочева* / 19.11.2010
Оцени тази статия:

Каква е ролята на нагласите сред обществото, когато стане въпрос за предприемачество? Допитване на Галъп от декември 2009 г. показва, че мнозинството хора в САЩ, ЕС и Китай са склони да опишат себе си с качества, характерни за предприемачите. Все пак американците най-често се определят като хора, склонни да поемат риск (82% срещу 65% в ЕС и Китай), харесващи ситуации на конкуренция с останалите (77% срещу 55% в ЕС и 69% в Китай), както и като хора, проявяващи самоувереност при справяне с трудни задачи (96% срещу 81% в ЕС и 91% в Китай). Данните показват и различия в рамките на Европа. Със 73% склонност да поемат риск румънци, кипърци и ирландци се доближават повече до американците, докато едва 45% от литовците и унгарците споделят подобни нагласи.

Изследването отчита, че като голям и единен пазар, САЩ предоставят редица предимства за стартирането на бизнес. Също така анкетата потвърждава, че съществуват разлики в нагласите и отношението към предприемачеството на американците и европейците, като американците се ползват с по-добро „културно наследство” в тази насока.

Доколко обаче  съществуването на такива нагласи води до реална бизнес активност? И какво важност имат други фактори като наличието на капитал, квалификация или благоприятна държавна политика?

Отново изследване на Галъп от декември 2009г. поставя американци, европейци и китайци в сравнителен план. На въпроса: „Моля представете си, че изведнъж сте наследили (X сума с пари). Какво бихте направили с парите?” най-склонни да стартират собствен бизнес се оказват китайците (41%), докато американци и европейци предпочитат да спестят парите (съответно 48% и 30%) или да си купят къща/ да платят ипотеката си (24% и 31% съответно). Едва 14% от американците и европейците биха стартирали бизнес. Най-вероятно резултатите са отражение на активната политика на правителството на Китай за насърчаване на предприемачеството чрез бизнес инкубатори и свободни зони за предприемачество от една страна, както и трудностите, с които малките фирми се борят в условията на криза в силно развитите държави от друга страна.

Все пак данните показват и сериозни различия в рамките на Европа. При най-силно развитите европейски държави съотношението между хората, които биха започнали бизнес, и тези, които биха спестили е почти 1:3 (11% процента и 32% съответно). В по-слабо развитите държави това съотношение е почти 1:1 (23% и 22%).

От най-развитите държави, където средно едва 11% биха започнали ново бизнес начинание с наследените пари, единствено гърците дават 21% отговор в полза на предприемачеството. Спестяването на парите е откровен фаворит- от 26% във Франция и Швеция до 40% в Словения и средно 32% за всички държави. Подобно предпазливо поведение  най-вероятно се дължи на несигурността за бъдещето. Това се потвърждава и от следващото предпочитание на анкетираните:  закупуването на къща е посочено от 21% в Малта до 39% в Ирландия и средно 30% за всички държави. На последно място е харченето, посочено от средно 17% от анкетираните.

Склонността към предприемаческо поведение се оказва по-силно изявена в по-слабо развитите държави от Европа - 23% от населението там са склонни да започнат бизнес срещу 11% в по-силно развитите държави. В тези страни също така се наблюдава балансираност между предпочитанията, като средно на 23% потенциални предприемача се падат 22%, които биха спестили парите, и 25%, които биха закупили къща. Харченето е предпочетено от 19% средно.

България се откроява с високия процент хора, които биха започнали бизнес (33%). С това тя е на второ място след Румъния (42%) по предприемачески уклон, при средното 23%. Също така прави впечатление, че  българите са най-малко склонни да инвестират в закупуването на къща- 17% от анкетираните  срещу 39% в Естония например. Българите, заедно с поляци и унгарци са умерени (16%) в харченето, докато най-склонни да похарчат парите си са литовци (24%) и латвийци (27%), а най-пестеливи са румънци (12%).

Данните могат да бъдат проследени в следната таблица:

 

Какви са изводите?

В обобщение на данните от изследването може да се каже, че желанието за започване на бизнес е свързано не толкова с определени нагласи, колкото с наличието на бизнес климат, насърчаващ малките работодатели. Същевременно ефектите от кризата оказват видимо влияние върху предприемаческите начинания в най-силно развитите страни. От друга страна случаят на по-малко развитите икономики показва, че е вероятно и липсата на други възможности за намиране на работа да подтикне хората да обмислят започването на собствен бизнес.

 

** Данните са взети оттук: http://www.gallup.com/poll/144413/Few-Americans-Cash-Windfall-Start-Business.aspx и допълнени от още едно допитване: http://www.gallup.com/poll/143573/Entrepreneur-Mindset-Common-China.aspx

* Стажант в ИПИ.