Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Предопределеният провал

Автор: Ричард Ран / 10.01.2007
Оцени тази статия:

Напоследък започнахме да свикваме с гледката на корпоративни шефове с поставени белезници заради представени неверни или подправени финансови документи, или заради лошо стопанско управление. Но забелязали ли сте колко рядко ни се отдава възможност да видим държавен служител, арестуван заради същите неуспехи във финансовото управление, въпреки че действията на държавните служители засягат далеч по-широк кръг хора - на практика всички данъкоплатци - и причиняват повече стопански щети от тези на провалилите се корпоративни мениджъри.

Ако притежавате акции в дадена компания и нейният мениджмънт не успее да реализира това, което е предвидено в бизнес плана (дори и по уважителни причини), можете да продадете акциите си, или пък да се опитате да промените състава на управителните органи на корпорацията. Ако директорите на компанията са ангажирани в незаконни действия, можете да ги съдите. Въобще, в корпоративния свят уволненията са нещо обичайно, дори и когато причините за един или друг провал са извън контрола на този, който понася отговорността.

Какво е положението при правителството? Изключителна рядкост са случаите на уволнени държавни служители, независимо от непрекъснатите провали в управлението на публичните финанси и на правителствените програми.

Ежедневно вестниците са пълни със сигнали за неправилно/грешно държавно управление. Историята непрекъснато се повтаря, независимо от популистките твърдения на отделни политици, че ще изчистят бъркотията и ще гарантират, че подобно нещо няма да се случи пак. Но то винаги се случва отново.

Конгресът на САЩ предвижда нова програма за безплатни лекарства за получателите на медицинска помощ. Според един от обсъжданите планове, това ще струва 300 млн. долара. Колко надеждна смятате, че е тази цифра? За да ви помогна с отговора, нека вземем предвид следните факти. През 1987 г. се твърдеше, че новата субсидия за специализираните болници ще струва 100 млн. долара през 1992 г. Действителните разходи възлязоха на 11 милиарда долара, т.е. 110 пъти повече от предвиденото. През 1988 г. беше обявено, че програмата за домашни медицински грижи ще струва 4 милиарда долара през 1993 г., но действителните разходи достигнаха 10 милиарда долара, или 2,5 пъти повече от предвиденото. През 1965 г., когато стартира медицинската програма в САЩ, беше обявено, че болничното застраховане ще струва 9 милиарда долара през 1990 г. Действителният разход беше 66 милиарда долара, или над седем пъти по-висок от предвижданията.

Тези превишения на разходите погълнаха хиляди долари от джоба на всеки един данъкоплатец, но никой не отиде в затвора и не беше уволнен. Сега същите политици и много от същите бюрократи, които ни дадоха първоначалните заблуждаващи данни, правят същото отново. Те продължават да го правят, защото хората имат къса памет и много малко от заетите в медийния бизнес са склонни да напомнят на обществото за предишните провали.

Не само трансферните програми страдат от лошо финансово управление. Така е с почти всеки правителствен проект. Ако планирате да построите къща или търговска сграда, можете да изчислите с точност разходите си, защото опитните строители знаят какво колко ще им струва, независимо от съществуващата вероятност за промяна на цените на определени материали.

Ние, като нация, също непрекъснато строим пътища и мостове, така че би трябвало да е налице достатъчно знание относно това кое колко струва. Но вижте какво става с финансираните от правителството пътни строежи. Проектът за централната пътна артерия на Бостън, който е в процес на изпълнение в момента и който се предвиждаше да струва 3,2 милиарда долара, в момента надхвърля 14,6 милиарда долара, или над четири пъти повече от предвижданото.

Хиляди подобни примери могат да се намерят за почти всяка правителствена инвестиция. Когато политиците ни "продават" някоя своя нова инвестиционна схема, аргументът им е, че ползите от програмата ще надхвърлят разходите. Но когато се стига до значително надхвърляне на първоначалните разходи, то най-често разходите превишават ползите, влошавайки положението на всички нас.

Системата не работи, защото политиците имат специален интерес от подценяването на разходите за предпочитаните от тях схеми, и защото държавните служители рядко биват уволнявани или наказвани по някакъв друг начин, ако нещо с харченето на данъкоплатските пари се обърка. Миналият месец 46 % от служителите на AmeriCorp получиха бонуси, независимо че някои от получаващите тези бонуси бяха отговорни за незаконното харчене на 64 милиона долара над предвидения за агенцията бюджет. Какво е посланието от това?

Конгресът непрекъснато се проваля в изпълнението на задължението си да защитава данъкоплатците. Например, съществува международна организация, наречена Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя е базирана в Париж и би трябвало да насърчава икономическото развитие и да предоставя икономическа статистика. През последните години част от тази организация беше "завзета" от френската бюрокрация, което доведе до това ОИСР да се бори с данъчната конкуренция и да насърчава въвеждането на по-високи данъци върху капитала. Така, в момента ОИСР прави точно обратното на това, за което е създадена, а САЩ все още плащат една четвърт от нейния годишен бюджет, възлизащ на 200 милиона долара. Нито администрацията, нито Конгреса обръщат внимание на това какво става с ОИСР, пък и правителствените бюрократи нямат нищо против да вечерят и пият вино на срещите в Париж.

Конгресът създаде Сметна палата, която би трябвало да следи как се управляват държавните пари от страна на правителствените агенции. Същият този орган година след година докладва, че много от правителствените агенции имат неадекватен финансов контрол, но последствията са почти никакви. В много от министерствата има специални инспектори, които би трябвало да следят дали данъкоплатските пари се изразходват разумно и дали целите на програмите, за които се харчат тези пари, се изпълняват. Но независимо от това е налице масово пилеене, измами и нарушения.

Какво трябва да се направи? След последните корпоративни скандали, Комисията за ценни книжа въведе изискването корпоративните директори и старшите финансови служители лично да подписват и удостоверяват акуратността на финансовите отчети на компанията под заплахата от глоба или затвор. Тази програма трябва да бъде разширена спрямо правителствените служители, със същите наказания за неправомерно или неправилно отчитане на финансови показатели или изпълнение на различните правителствени програми. В допълнение, Конгресът би трябвало да наложи практиката на замразяване на бюджета на всяка правителствена агенция, която не успее да представи надлежен финансов или програмен одит.

Разбира се, както е известно на студентите по икономика на обществения избор, единственото дългосрочно решение е да се минимизира размера на правителството, което решение защитава и джобовете ни, и нашите свободи.