Предизвестеният дефицит в НЗОК
Вече 25 г. продължава „преходът” в България, а държавното управление продължава да се характеризира с някои безсмъртни и пословични фрази, като например „пáри нема, действайте”[1]. В случая става въпрос за държавната здравноосигурителна система, където още през 2013 г. средствата не достигат, а с приемането на бюджета за 2014 г. стана кристално ясно, че финансовата дупка през тази година ще е още по-голяма.
Както писахме в началото на ноември 2013 г., дефицитът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за миналата година се оценяваше на между 105 и 150 млн. лв. и управляващите решиха той да бъде покрит от бюджета за 2014 г. Ако приемем, че извършените здравни услуги и закупените здравни медикаменти и изделия през 2014 г. са горе-долу на нивата си от предходната година, покриването на общия дефицит за 2013 и 2014 г. през тази година означава увеличение на бюджета на касата с между 210 и 300 млн. лв. Дефицитът през 2013 г. означава, че предоставените медицински продукти и услуги не са били финансово обезпечени. За да е възможно безпроблемното разплащане на всички медицински стоки и услуги, които ще бъдат предоставени през 2014 г. и които приемаме, че ще бъдат около нивата си от предходната година, бюджетът на НЗОК за 2014 г. трябва да се увеличи с дефицита от 2013 г. Към това се прибавя и миналогодишният дефицит, който трябва да бъде финансиран от тазгодишния бюджет и необходимите допълнителни средства се увеличават от 105-150 млн. лв. на 210-300 млн. лв.
Този дефицит е концентриран в болничната помощ и би следвало разходите за нея да се увеличат с 200-300 млн. лв., но в бюджета за 2014 г. са предвидени с 201 млн. лв. по-малко средства за болнична помощ. Затова и още миналата година беше пределно ясно, че през 2014 г. ще се отвори дупка в бюджета на НЗОК в размер на 400-500 млн. лв. С други думи няма новина в апокалиптичните сценарии за фалит на системата, които се тиражират последния месец – той беше предизвестен.
По-интересният въпрос се отнася до подписаният Национален рамков договор за 2014 г. със следните оценки: „Успяхме да стабилизираме системата финансово” – министърът на здравеопазването; „За да се преборим с изкривяванията в системата е нужна политическа воля, която няма да липсва” – директорът на НЗОК; „И най-лошият договор е по-добре от липсата на договор” – председателят на Българския лекарски съюз. Крайният резултат от рамковия договор се изразява в по-високи разходи, включително за недофинансираната болнична помощ, и намаляване на част от приходите от таксата за преглед на пенсионер, която е понижена от 2,90 лв. на 1 лв. С други думи при нарастващ недостиг на средства в здравната система се договарят по-високи цени за някои услуги и по-ниски приходи, което може да доведе до някаква комбинация от намаляване на достъпа до услуги, заплащането им директно от пациентите и нови загуби и дългове за болниците. Това не е нито стабилизиране, нито воля, нито нещо добро, а представлява единствено триумфът на едни лобита над други.
Публичното здравеопазване е поредната система, доминирана от държавата, за която управляващите продължават да смятат, че може да съществува и да работи на добра воля и без пари. Така например, държавният бюджет покрива здравните вноски на редица социални групи, но тези вноски и съответно постъпващите средства в бюджета на НЗОК са значително по-ниски в сравнение с тези на работещите. Т.е. социалната функция на държавата частично се изпълнява от работещите хора, които плащат здравни осигуровки. Иначе казано, работещите субсидират лечението на неработещите чрез държавния бюджет и чрез собствените си здравни осигуровки.
Таблица: Разбивка на планираните приходи по групи, осигурявани от държавата, и осигурителни вноски и работодатели и работещи през 2014 г.
Източник: Законопроект за бюджета на НЗОК за 2014 г., собствени изчисления
Друга социална функция, която държавата прехвърля на осигурените лица, е лечението на редки заболявания, включително онкологични. Тази практика започва през 2011 г., когато НЗОК прави трансфер от 340 млн. лв. към бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ) за това лечение. На следващата година НЗОК прехвърля само 100 млн. лв. към бюджета на МЗ, но част от дейностите, които дотогава са финансирани от министерството, се прехвърлят към касата, която ги обезпечава с 240 млн. лв. В средата на 2012 г. Конституционният съд обяви трансферите от НЗОК към МЗ за противоконституционни. Няма никаква информация дали прехвърляните средства от МЗ към касата, са достатъчни, но в Закона за бюджета на НЗОК за тази година ясно се казва, че прехвърлянето на подобни дейности създава допълнителни разходи за персонал. Дали те са включени в сметката за трансфера?
За капак на всичко това са множеството схеми за източване на финансовия ресурс на НЗОК, които са публична тайна и с които нито едно правителство не желае да се заеме. Провалът на държавните политики и липсата на реформи в здравната система ясно личи от честите смени на министрите на здравеопазването – в периода юли 2009 – юни 2014 г. тези министри са шест на брой. С подобни действия системата се е запътила към бавна и агонизираща смърт, каквато, между другото, грози и редица други сфери, доминирани от държавата. Още колко години трябва да минат, докато всички се убедят, че тази, а и други системи, имат нужда от генерална промяна, а не просто от козметични разкрасяване? Чудесата от геройство си имат предел и рано или късно всички ще трябва да заплатим тяхната цена.
[1] Фразата датира от борбата за освобождението на България в средата и края на XIX век, но е особено валидна и за средата и края на XX век.
