Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Предимството да сме започнали по-късно

Автор: Светла Костадинова / 22.02.2008
Оцени тази статия:

От години анализатори и политици обвиняват всяко правителство, че не прави всичко необходимо за да може България по-бързо за достигне по-високи нива на доходи и да има по-висок икономически растеж. Практически България започна пълноценно да прави усилия в тази посока едва след 1990 година. С други думи, едва в края на 20 век ние реално започнахме да се опитваме да станем по-развита страна по по-логичен начин.

Оказва се, че имало предимство да си по-изостанала страна и да се опитваш да наваксаш това изоставане. Изследване на Стефан Паренте, публикувано в последното издание на Индекса на икономическата свобода 2008 на фондация Херитидж и Уол Стрийт Джърнъл[1] посочва, че чудеса на растежа се случват в страни, които са били доста назад спрямо индустриалните лидери. Например, Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур и Китай удвояват брутния си вътрешен продукт за десетилетие.

С други думи, бързият растеж е възможен. Дори изглежда, че колкото по-далеч от световните лидери е една страна през 20 век, толкова по-голям е потенциалът й за бърз растеж. По-късно започналите да се развиват страни са способни да удвоят нивата на доход за по-кратко време, отколкото тези, които са започнали да се развиват в по-ранен период.

 

Как е постигнато това бързо наваксване и повишаване на стандарта на живот?

Паренте обобщава най-важните фактори, които позволяват на изостанала икономика да удвои БВП на човек от населението за 10 години:

  1. Бедните страни могат да вземат наготово новите знания и технологии от вече развитите и богати държави. Понеже тези знания непрекъснато се развиват и допълват, страните, които са започнали да се развиват по-късно, имат преимущество. Това е реалната причина за явлението, при което по-късно развиващите се страни могат да удвоят продукта си за много по-кратки периоди в сравнение с тези, започнали икономическия си растеж по-рано.
  2. Въпреки, че по-бедните страни имат достъп до същата информация, до каквато имат и богатите, те я използват в много по-малка степен, защото имат повече ограничения и бариери по отношение на технологичния избор. Тези бариери приемат много различни форми. Всяко ограничение ощетява конкуренцията и пречи на местните и чуждестранните фирми да работят по-ефективно. В повечето случаи бариерите съществуват в защита на групи със специални интереси и това ги прави трудни за премахване. Обикновено, обаче, когато бариерите се отстранят, ефективността нараства значително.
  3. Бюрокрацията и корупцията сериозно ограничават технологичния избор на фирмите. Незаконните фирми нямат ефективно производство, защото използват по-стари и по-малко мащабни технологии, за да избегнат разкриването си.
  4. Симеон Дянков и колектив от други автори доказва, че бюрократичните разходи за създаване на фирма са тясно свързани с нивото на развитие в дадената държава, като зависимостта е правопропорционална[2]. През 1999 г. той провежда изследване, при което открива, че средните разходи, свързани с бюрокрацията в 25 от най-богатите страни е 20% от БВП, а в 25 от най-бедните смайващите -134% от БВП.
  5. Друг тип пречка пред бързия растеж е голямата правителствена намеса в бизнеса. За пример може да се даде преференциалното отношение към дадени фирми под формата на такси, субсидии и държавни договори и гаранции, който също водят до по-ниска ефективност. Икономически неефективни фирми имат преференциите да останат в бизнеса, за сметка на ефективни фирми, които не могат да навлязат на пазара, защото не могат да се конкурират с привилегированите.
  6. Отварянето на търговията е от особено значение за по-бедните страни. Присъединяването към ЕС и общия пазар например намалява както способността, така и стимулите за получаване на правителствена подкрепа за изграждането на бариери. Отделната държава не може да блокира движението на стоки между страните и в същото време не може да блокира въвеждането на висши технологии в другите страни-членки.

Изводите са ясни. България можеше вече да е далеч напред в развитието си. Има примери, че това е възможно и осъществимо. За целта се обаче трябва всякакви заинтересовани групи, които искат (и много пъти успешно получават) привилегии и преференции да получат ясен знак от правителството (което и да е то), че това повече няма да продължава. Време е управляващите да погледнат международните примери, да следват положителния опит и ако се провалят в това усилие да си понесат отговорността.



[1] Цялото изследване е достъпно на Интернет страницата на ИПИ тук.

[2] Simeon Djankov, Rafael La Porta, Florencio Lopes-de-Silanes, and Andrei Shleifer, "The Regulation of Entry," Quarterly Journal of Economics, Vol. 117 (2002), pp. 1-37.