Преброяване ‘21: Здравето на населението – по-добро от очакваното (въпреки здравната система)

Ще бъде ли приоритет здравеопазването в България през тази година е въпрос, на който предстои да получим отговор – вероятно тогава, когато се формира стабилно правителство с управленски мандат и ясна визия. Междувременно обаче системата на здравеопазване в България се ползва постоянно от населението на страната и критиките към нея не спират. Как българите оценяват своето собствено здраве е видно в данните от последното преброяване от септември, 2021 г.

Здравното състояние на населението се оценява по различни начини, като един от тях е собствената оценка – поради това в преброяването на населението от 2021 г. присъства информация за три показателя – самооценка за собственото здраве, ограничения при ежедневни дейности и степен на увреждания. След като вече представихме данните за хората с увреждания, тук ще коментираме информацията от преброяването за здравния статус на населението и ограниченията при ежедневните дейности, породени от здравословен проблем.

• Самооценка на собственото здраве

Като цяло повечето българи смятат, че са в добро здравословно състояние. Относителният дял на лицата, които определят здравето си като „добро“, е 45,7%, следвани от „много добро“ – 26,4% и „задоволително“ – 18,4%. Като „лошо“ и „много лошо“ оценяват здравето си съответно 3,8% и 0,8% от населението. Има разлики между жените и мъжете в самооценката на здравето, като мъжете имат по-висока и позитивна самооценка. Възрастта също оказва влияние, като с нейното увеличаване делът на оценката на здравето като „добро“ и „много добро“ спада.

[Интерактивна версия на картата]

Регионалният преглед[1] показва силна зависимост между самооценката на здравето и застаряването на населението по области и общини – в Северозападна и Североизточна България, както и в Западна България и област Ямбол делът на хората, определящи здравето си като „лошо“/“много лошо“, е най-голям (над 10% от населението). Има и изключения – например населението около Габрово и около Смолян не определя здравето си като лошо, независимо от по-високата степен на застаряване в тези области. В „добро“ или „много добро“ здраве са жителите на планинските области (Рила, Пирин и до известна степен Родопите), както и на областите в източната част на България – около морето.

Данните потвърждават и самооценката на населението за собственото здраве в последното изследване на доходите и условията на живот (EU–SILC). Можем да направим извод, че обективните показатели за функционирането на здравната система в България (най-вече данните за заболеваемост и смъртност) не се отразяват пряко върху възприемането на личното здраве, а по-силни фактори са възрастта и съответно – застаряването на населението.

• Наличие на затруднения в ежедневни дейности, породени от здравословен проблем

Ограничението в ежедневни дейности поради здравословен проблем дава информация доколко лошото здраве пречи на начина на живот, работа и участие в обществения живот. Над 80% от лицата не са били ограничени при извършване на обичайни дейности през последните 6 месеца, силно ограничени са били 2,6%, а не толкова силно – 6,5%. Лицата със силни ограничения са малко над 153 хиляди и вероятно именно те се нуждаят от сериозна подкрепа от страна на държавата и специфични грижи (здравни, социални и други). Възрастта влияе върху усещането за наличие на ограничения, но не и етническата принадлежност. 

Регионалният преглед на разпределението на хората с ограничения показва отново, че най-голям е делът им в Северна България (Силистра, Шумен, Видин и Монтана) – над 12%, докато в области Благоевград, Пазарджик, Стара Загора и Сливен – относително нисък (под 8%). 

Накрая ще отбележим, че сравнително благоприятните резултати при самооценката на здравето и липсата на ограничения не бива да заблуждават, че промяна в здравната система към по-добро не трябва да има – напротив. Обективните здравни показатели на българите и значителните регионални различия[2] говорят, че системата все още не е достатъчно оптимизирана и услугата не е с високо качество.

[1] Следва да се има предвид, че в представените в картата данни не са включени лицата, които не са дали отговор на въпросите в преброяването („Не желая да отговоря“/“Не мога да определя“).

[2] Данни за продължителността на живота, заболеваемостта и др. са били коментирани многократно, например тук и тук.