Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Празнодумие: оръжия за масово поразяване: стойност на активи, очаквания и Апокалипсисът*

07.11.2008
Оцени тази статия:
 

Сложни въпроси от областта на биохимията обикновено се разискват от биохимици, а такива от областта на строителството - от строителни инженери. Когато се обсъжда икономиката обаче, медиите отварят страниците и екраните си за кой ли не. Главни изисквания са умение да боравиш със сложни думи, меден език и запас от обяснения на това, което е станало и ще става, способни да предизвикат страх от бъдещето и справедлив гняв сред читателите. Медийните звезди нямат нужда от особени знания, но добре знаят, че "добрите новини не са новини".

Празните приказки на тема икономика напоследък са съсредоточени върху две основни теми, едната от които е "жалкият провал на неолиберализма, капиталистическата свобода и Тачъризма". След Втората световна война, и особено болезнено след краха на Съветския съюз, левите бяха принудени да слушат подигравателни коментари за неработещия социализъм и успяващия капитализъм. Не особено сърцатото им мрънкане за социална справедливост и неравенство биваха отхвърляни с напомнянето, че именно капитализмът извади над един милиард хора в Третия свят от мизерията. Сега обаче ролите най-накрая се смениха. Второкласните ипотечни книжа се оказаха без никаква стойност, деривативните финансови инструменти - "токсични", банките се сгромолясваха като кегли в игра на боулинг, а краят на спада на финансовите пазари не се виждаше. Дерегулирането се обяви за безотговорно заради отпуснатите юзди на банкерската алчност, а правителствата трябваше отново и отново да  подкрепят разпадащата се система. 

Другата централна тема на празните приказки е страховитата рецесия превземаща света (не намали ли именно МВФ прогнозата си за световния икономически растеж през 2009 г. от 5 на 3 процента?). Правят се паралели между настоящето и Великата Депресия от 1929 г. Икономиката на САЩ може и да нараства, както ноктите на мъртвец продължават да растат за малко и след смъртта му, но тези на Обединеното Кралство, Германия и Франция са вече в рецесия и най-лошото тепърва предстои. Твърде притеснително, китайската икономика се забавя и правителството очаква само 9 процента растеж за 2009г. 

(Интересно е да се помисли върху различните начини, по които същите статистики могат да се представят пред публиката. Спадът на френския БВП бе 0.3 процента за второто тримесечие на 2008 г и прогнозата е за спад от 0.1 процента през третото и четвъртото тримесечие. Тези данни отприщиха вълна от писъци на ужас и отчаяние сред коментаторите, които се предадоха и на широката публика. Интересно е, каква би била реакцията, ако докладът беше, че производството през второто тримесечие е 99.7 процента от това преди година и се очаква да нарасне до 99.9 процента през следващите две тримесечия. Аналогично, безработицата през 2009 г. се очаква да нарасне с 2 процента - твърде тъжен факт. Но би ли звучал този факт толкова злокобно, ако вместо това беше съобщено, че разходите за заплати на средностатистическата фирма ще намалеят от 100 на 98?)

Едва ли е нужно да казвам, че денонощното полуграмотно разпространяване на паника няма как да не се превърне в самоосъществяващо се пророчество. Ако се повтаря безспир, че може отново да се върнем към 1929 г., въпреки че изгледите са просто за много неприятна рецесия, бизнесът може да се почувства длъжен да отложи плановете си за експанзия, тъй като дори и малка вероятност за крах от мащаба на този през 1929 г. ще намали драстично вероятностно претеглената очаквана стойност на съответния проект. Трябва да добавя, и че докато централните банки по целия свят са заети с това да свалят сконтовите си проценти, помагайки на лихвите по облигациите да се повишат, сгромолясването на цените на акциите действа в противоположна посока и то в по-голям мащаб. Иронично е, как докато правителствата с помощта на централните банки стимулират покачването на цените на краткосрочните, а индиректно и на дългосрочните, облигации, най-разпалените защитници на държавната намеса подриват цените на акциите разпространявайки слухове за крехкостта на финансовите институции (съвършено самоосъществяващо се пророчество, на всичкото отгоре и лесно за разпространение) и говорейки, че "най-лошото тепърва предстои". 

Уорън Бъфет, най-успешният съвременен инвеститор, нарича финансовите деривати "оръжия за масово поразяване". Много може да се каже за ефектите им, но дори и тяхната разрушителна сила бледнее пред тази на бабините деветини. 

От 1 януари до 10 октомври 2008 г. пазарната стойност на публично листваните европейски компании падна наполовина - апокалиптични резултати. Как е възможно европейският бизнес да струва наполовина на това, което беше преди по-малко от година?

Според висшата математика стойността на една компания се оценява от пределния притежател на акции като сума от всички бъдещи нетни печалби, дисконтирани с индивидуалния му дисконтов процент. Последният пък е безрисковия лихвен процент (напр. възвращаемостта на дългосрочни ДЦК) плюс субективна рискова премия, която инвеститорът изисква като компенсация за възможността бъдещите печалби да не са толкова добри колкото е очаквал. Тази премия е нещо като "двойна опасност" или два начина да сгрешиш, тъй като сумата от очакваните бъдещи печалби трябва да бъде смесица от алтернативни възможности, вероятностно претеглените еквиваленти на добри, лоши и средни печалби, и която дава възможност и за лоши резултати. Както и да е. Прави впечатление, че сегашната стойност на дадена акция ще бъде по-висока, ако се очаква седем добри години да предхождат седем лоши отколкото, ако първо се очакват лошите, а след това добрите години. При всички положения е меко казано немислимо дисконтовият процент или сумата на възможностно претеглените бъдещи печалби или последователността на добрите и лошите години или и трите заедно да се променят дотолкова за по-малко от година, че да свалят стойността на всички европейски компании наполовина. Възможно ли е всички да сме полудели?

Отговорът е "може би". Икономическата наука предлага възможно обяснение, чрез концепцията за "еластичност на очакванията". Да предположим, че даден актив струва 100 единици днес и очакваме да се продава за същите 100 единици в близкото бъдеще. Ако цената всъщност спадне до 90 и еластичността на очакванията ни е 0 ще продължим да очакваме бъдеща стойност от 100, което се явява добра причина да закупим актива днес. Ако еластичността е 1, очакваната цена спада на 90 и ни е все едно. Еластичност от, да речем, 2 ни кара да очакваме бъдещ спад на цената до 80 и най-добре да продадем актива преди цената да стигне 80. Еластичности по-малки от единица (включително леко ексцентричният случай на негативна еластичност) водят до пазарна стабилност, еластичности над 1 са несъвместими със стабилност на пазарите. Всъщност, те се асоциират с понятието "безкраен спад на пазара'', когато биват отключени от движение надолу и с "балон", когато възникнат в резултат на пазарно покачване. (Дотком балонът от 1999-2000 е най-скорошния пример за хора доведени до лудост от празнодумие за прекрасен нов свят.)

Защо, или кога, еластичността на очакванията на критична маса от маржинални икономически агенти, бизнесмени, бъдещи пенсионери и мениджъри на институционални инвеститори е най-вероятно да надвиши единица? Икономиката не е психология и строго погледнато не дава отговор на този въпрос. (Най-вероятно и психологията не може да отговори.) Здравият разум обаче подсказва, че бабините деветини - нарастващата лавина от плашещи сценарии, самоосъществяващи се мрачни прогнози и денонощна атака към сетивата ни чрез данни, които могат да бъдат разтълкувани и коментирани по няколко начина - наистина развихрят въображението. Атаката на съвременните медии, обичащи лоши новини (тъй като "добрите новини не са новини") и инстинктивното желание на мнозинството коментатори и политици да запратят капиталистическия ред в ада за да го заменят с "нещо по-добро" създават трескава атмосфера. Резултатът е, че чувството за реализъм и логическа взаимосвързаност между нещата постепенно избледнява. 

При подобна нажежаваща се атмосфера еластичността на очакванията може да надвиши единица и най-различни самоускоряващи се процеси да наберат скорост. Нямаше убедителна причина за това европейската и американската икономики да загубят набраната инерция, поддържана с известни колебания от 1992г насам. Все пак, няколко цепнатини в пазара на недвижима собственост, неприятни последици на финансовите пазари, отровени от невъобразимо подриване на доверието, и уродливи отражения на някои регулации (като например практиката "счетоводно отчитане на базата на текущи пазарни цени" и коефициентите за платежоспособност), които излишно влошиха ситуацията, бяха раздухани до епични размери от празните приказки. След като очакванията станаха много еластични в атмосфера на страх и несигурност, всеки негативен обрат причиняваше още по-негативни такива. Така изкуствено се създадоха условия за рецесия, която "обективно погледнато" не би възникнала от само себе си.

* Преводът е на Любен Иванов, стажант в ИПИ. Оригиналният текст на статията е достъпен ТУК

** Антони де Жасе е независим учен и теоретик, изключително известен либерален философ, когото определят като един от малкото гениални и оригинални мозъци в съвременната политическа философия. Роден е в Унгария. През 1948 г. напуска родината си. Образованието си получава в Унгария, Австралия и Англия. До 1962 г. е преподавател в Оксфордския университет и публикува редица статии в престижни научни икономически списания. По-късно започва да се занимава с бизнес. След като се пенсионира той обръща поглед към политическата философия. Сред най-известните му книги са: "Държавата" (1985), "Избор, договор и съгласие" (1991), "Срещу политиката" (1997) и "Закон и неговата среда" (2002) . Понастоящем живее във Франция.