Право в десетката!

България въвежда плоския данък! От 01 януари 2008 г., всички лични доходи ще бъдат облагани с единна ставка 10 %. Това сериозно намаление на данък общ доход и премахването на прогресивната скала е придружено и с премахване на необлагаемият минимум, което е абсолютно необходимо условие при въвеждане на единна ставка. Революцията на плоския данък продължава и България вече е част от нея. Тя се присъединява към 20-те страни по света, които през 2008 година ще са въвели плосък данък.

Страни с плосък данък

Дизайн на картата: Петър Ганев & Николай Минчев

Малко предистория

През 2003 година Институтът за пазарна икономика представи основите на алтернативна политика, която би ускорила темповете на развитие на икономиката и би довела до нарастване на благосъстоянието на българските граждани. Основно място в тази политика заема намалението на данъците и осигуровките и поради това беше изготвен за пръв път алтернативен бюджет, който предвиждаше и 10 % плосък данък.

През 2004 година над 100 икономисти, анализатори, изследователи, финансисти и интелектуалци изпратиха отворено писмо до тогавашния министър на финансите Милен Велчев и премиера Симеон Сакскобурготски, изразявайки становището, че е необходимо да се предприеме реформа, свързана с намалението на данъците. Предложението беше още по-смело и радикално – 10 % данък общ доход, 10 % данък печалба и 10 % осигуровки. Същата година Институтът за пазарна икономика започна и издаването на месечен бюлетин за ниски данъци, където тези идеи бяха отстоявани.

Само допреди 10 години тези три данъка бяха около 40-те процента и идеята за подобно драстично намаление беше трудно възприемана от почти всички управници.

Първата от трите цели беше постигната в началото на 2007 година, когато данъкът върху печалбата закова 10-те процента. Облагането на труда обаче оставаше високо и това задъхваше икономиката ни. Сивата икономика заема огромен дял и вече на никой не му прави впечатление, че хората не показват всичките си доходи. Това просто е станало масова практика, която поне засега остава напълно безнаказана.

Ето че сега и втората цел е постигната и данъка върху личните доходи ще е еднакъв за всички, а именно 10 %.

Каква е идеята?

Плоският данък се появява за пръв път в Европа в средата на 90-те, когато Естония, Латвия и Литва възприемат единната ставка. Петнайсетина години по-късно, над 10 страни на стария континент са въвели плоския данък и резултатите навсякъде са положителни. Първият, който предприема решителната стъпка е бившият премиер на Естония Март Лаар, които прави реформата въпреки обвиненията, че това е абсурд и идеята е неприложима. Резултатите в Естония говорят сами за себе си.

Въпреки, че в последно време се породи обществена дискусия около плоския данък в България, все още болшинството от обикновените хората не са съвсем наясно за какво става въпрос. Едва ли не се налага мнението, че този данък ще ощети по-някакъв начин бедните и ще облагодетелствува богатите. Това обаче съвсем не е така.

Плоският данък на практика означава, че независимо от това кой какъв доход получава, всички плащат по равна част от доходите си. Това е възможно най-логичната и проста данъчна система. Богатите пак си плащат повече данъци, защото тези 10 % от 1 000 лева примерно, са два пъти повече от 10 % от 500 лева. В конкретния случай, и двете страни са облагодетелствани, защото въпросната единна ставка е чувствително по-ниска от всички прогресивни до момента, което означава, че всички ще плащат по-малко данъци. Има разбира се една група от хора с доходи между 200 и 350 лева, които ще трябва да заплащат повече отколкото са плащали досега, но това не е някакъв дефект на плоския данък, а просто отражение на факта, че отпада необлагаемият минимум и отсега данъкът ще се заплаща върху цялата сума. Веднага се заговори как да бъдат компенсирани тези хора, но най-очевидния начин е просто като се насочим към последната трета цел, заложена от ИПИ още през 2004 година. Осигуровките са най-тежкият данък в страната, като всеки от нас отделя по 36.7 % от дохода си всеки месец. При това там няма минимален праг, което означава че тези 36.7 % се плащат върху цялата сума на възнаграждението, поне от въпросната група с ниски доходи (максималния осигурителен праг в случая не влияе). Намалението с 3 процентни пункта от 1 октомври 2007 е закъсняло и още от догодина трябва да бъде последвано от ново намаление от поне 7 процентни пункта на социалните осигуровки, което ще компенсира изцяло тази „ощетена" група и ще задвижи икономиката.

Какво следва?

Плоският данък ще повиши конкурентноспособността на икономиката и няма да има негативно отражение върху фиска. Очаква се дори приходите да се вдигнат в сравнение с тази година. Разполагаемият доход на хората ще се повиши чувствително и ще нараснат стимулите за труд. Притокът на чуждестранни инвестиции, който е от жизнено значение за България, ще реагира на този сигнал и ще осигури нужната стабилна среда за бурно икономическо развитие и навременно влизане в Еврозоната. Сивият сектор също ще намалее и ще доближим представата си за икономиката ни до реалните и размери.

За да се случат тези неща обаче трябва още работа. И чуждите инвеститори и сивият сектор се плашат най-вече от най-високия данък в страната ни – социалните осигуровки. Ефектът от ниския плосък данък върху личните доходи може и да не е пълен, точно поради тази висока осигурителна тежест. Намалението на осигуровките с 10 процентни пункта (3 от октомври 2007 и 7 от 2008) ще даде пълен облик на реформата и може да превърне България в най-бързо развиващата се икономика в региона.

Дългосрочната цел за размера на осигуровките трябва да е 10%, което задължително трябва да е съпроводено със значително намаление на държавните разходи и отдръпване на правителството от нетипични за него дейности. По този начин предложената още през 2004 г. реформа ще бъде изцяло приложена на практика и хората ще получат шанса да бъдат по-богати.


Свързани публикации.