Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Правителството отново ще похарчи излишъка

15.12.2006
Оцени тази статия:

От няколко години през есента се случва едно и също нещо – правителствотоусеща, че е събрало от данъкоплатците повече пари, отколкото е очаквалои веднага намира “приоритетни” сфери, в които да “инвестира” допълнителнопостъпилите средства. Тази година приоритетните сфери са компютризация научилищата, водоснабдяването и финансовата децентрализация, пътища и за 13-апенсия и заплата в бюджетната сфера. Това не е първата година, в която сеотпускат допълнителни средства за тези сфери. Образованието, пътищата, 13-татапенсия и заплата в бюджетния сектор и финансирането на общините са сфери,които ползват финансиране от бюджетния излишък всяка година, в която иматакъв. Изглежда, че в тези сфери има някакъв сериозен проблем, щом никогане им достигат отпуснатите средства и винаги се ползват допълнителни.

Обяснението за постоянния недостиг на средства в посочените “приоритетни”сфери е, че те не са реформирани и управлението на средствата в тях е неефективно.При такова положение е ясно, че колкото и пари да се наливат от излишъкатова няма да доведе до промяна. Напротив, получава се обратен ефект – колкотопо-лошо се управлява една сфера и колкото повече пари не й достигат, толковаповече допълнително финансиране й се отпуска. Съответно никой няма стимулда увеличава ефективността, всеки се опитва да докаже в колко неблагоприятносъстояние е съответният сектор и колко важно е да се “налеят” пари в него.Обаче е ясно, че това не може да продължава вечно – в един момент или тазисистема от стимули ще се срине, или ще дойде момент, в който няма да имабюджетни излишъци. Въпросът е трябва ли да се чака това да се случи предида се вземат мерки. Отговорът е относително лесен – сега е благоприятенмомент за извършване на реформи. Чакаме ли да дойде кризата ще е много по-болезненода се извършат необходимите реформи.

Какви реформи са необходими на “приоритетните” сфери?

· Образование. Въпреки многото говорене за образованиетов последно време и за нуждата от допълнително финансиране за него, повечетоанализи пропускат да отбележат, че разходите за образование в България катодял от БВП вече са на нивото на Ирландия. Като се има предвид и това, чев България има относително малко деца, можем дори да твърдим, че разходитеза едно дете като дял от БВП са повече от Ирландия. Следователно, не паритеса проблем на образованието, а как те се харчат. Това е и един от изводитев доклада за образованието на Министерството на финансите. След като веченяколко години разходите за образование растат с пъти по-бързо от другитеразходи вече трябва да е очевидно, че наливането на пари в бездънната яма“образование” трябва да престане и да се премине към реформи. Ваучернатасистема, предложена от експертите на Министерството на финансите би биластъпка в правилната посока, която ще създаде по-голяма конкуренция и по-ефективноизползване на отпуснатите средства и като резултат – по добро образованиеза учениците.

· Пътища и водоснабдяване. Би било добре ако правителствотозапочне да прехвърля инфраструктурата към частния сектор чрез концесия илиприватизация. По този начин разходите за построяването и поддръжката натези обекти ще се поеме от частните инвеститори, а не от данъкоплатците.

· Финансовата децентрализация. Финансовата децентрализацияне означава изливане на повече пари в общините. Напротив, една от целитена децентрализацията е парите да се управляват по-ефективно на местно нивои по този начин да се спестят пари на данъкоплатците. Финансовата децентрализацияозначава местните органи на властта да имат правомощия, а “спускането” напари от централната власт към местните власти по никакъв начин не увеличаваправомощията на кметовете и общинските съвети. Дори може да се твърди, чее вярно обратното – чрез допълнително отпуснати пари на определени общиниправителството придобива по-голямо влияние върху решения, които би трябвалода се вземат по места.

· 13-та заплата. Години наред управляващите продължават практикатав края на годината да използват парите, събрани от всички данъкоплатци,за да дават 13-та заплата на държавните служители. С други думи, частниятсектор произвежда повече и в резултат на това чиновниците получават повечепари по Коледа. Няма нищо лошо в това държавните служители да получаватвисоки заплати, ако работят достатъчно ефективно, но в момента това не етака – има прекалено много бюджетни служители, които са просто ненужни.Нормалното решение е излишните служители да се уволнят и част от спестенитесредства да се използват за допълнително стимулиране на останалите служители,които работят достатъчно съвестно.

· 13-та пенсия. Както многократно сме посочвали сегашнатапенсионна система е двойно вредна – тя е вредна за пенсионерите, защотоим осигурява мизерни пенсии; тя е вредна и за работещите, защото им отнемаогромна част от дохода под формата са пенсионни осигуровки; тя е вреднаи за икономиката като цяло, защото забавя икономическото развитие. Решениетона тези проблеми е в реформиране на пенсионната система чрез увеличаванедела на капиталонатрупването /т.нар. втори стълб/ и намаление на осигуровките.Раздаването на 13-та пенсия, за съжаление, не може да реши проблемите напенсионната система.

Забелязваме, че за решаването на проблемите в “приоритетните” сектори санеобходими сериозни реформи, които не могат да бъдат заменени от предизборноналиване на повече пари. Има и още едно важно нещо в случая – това, че през2002, 2003 и 2004 година има бюджетни излишъци показва, че бюджетът системносъбира прекалено много пари от данъкоплатците, което позволява да се направиедно наистина радикално намаление на данъците през 2005 година. Още повече,че намалението на данъците през следващата година не зависи от това далитазгодишният излишък ще се похарчи или не.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).