Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Правителството не произвежда нищо-никога!*

Автор: Невена Пенчева** / 15.06.2007
Оцени тази статия:

Могат ли разходите на правителството да допринесат за макроикономическа стабилност и по-висока производителност на труда? Много хора твърдят, че това е така поради убеждението, че по-високи държавни разходи ще стимулират потреблението и допринесат за натрупването на капитал, който ще финансира огромни обществени инвестиционни проекти.

Преобладаващият начин на мислене е все още този, подкрепян от Кейнс и неговите последователи. Авторът на статията обаче се обявява срещу тази идея, твърдейки че държавни разходи са неадекватна мярка за справяне с понижената икономическа активност и безработицата. В повечето случаи този метод само изостря икономическите проблеми,които има за цел всъщност да реши.

Две основни идеи са застъпени в статията:

1. Не съществува такова нещо като обществени инвестиции, съществува единствено обществено потребление. Това заключение е ясно веднага щом се вземат в предвид две неща:

1.1. отличителният характер на икономическата позиция на държавата в системата, базирана на разделението на труда;

1.2.природата и принципите на организация и управление, според които държавата изпълнява работата си.

2. След като частните инвестиции са единственият източник на натрупване на капитал и икономическо развитие, прекомерните данъци намаляват капитала и вредят на икономиката.

Продуктивни и потребителски дейности при разделение на труда

За да разберем, че държавата е потребител, било то специален вид потребител, първо трябва да се вникне в идеята, че всякакви държавни разходи, включително разходите за така наречените обществени блага (магистрали, мостове, пристанища, тунели и т.н.) са потребителски. В никакъв случай тези разходи не могат да се броят като продуктивни в смисъла, които прилагаме термина, когато става въпрос за частни продуктивни разходи. За да уловим икономическия статус на държавата и нейните разходи в контекста на системата за разделението на труда, първо трябва да разберем критериите, които ще помогнат да разделим всички икономически дейности на две категории: продуктивни и потребителски.

Невероятната сложност на икономическата система за разделение на труда се крепи от ценовата система, която от своя страна зависи съществено от парите. При тази система всички разходи се разделят на две категории: продуктивни и непродуктивни (непродуктивните разходи се наричат още потребление). Следователно определено количество пари и обем на разходи могат да бъдат класифицирани според тяхното предназначение - потребление или производство. Няма други съществуващи алтернативи.

От гледна точка на индивидуалния потребител, след като веднъж пари са били похарчени за консумацията на стоки, потребителят трябва да намери начин да получи нови средства, за да си позволи да консумира в бъдеще. Потреблението само по себе си не снабдява потребителя със средства, било то физически или парични, за да може той да получи стоки следващия път. Буквално, потреблението е акт на разрушение на стоките, които вече са били произведени.

Продуктивните разходи се правят само от бизнес предприятията, за да произвеждат стоки и услуги, които да се разменят за пари на пазара. Печеленето на парични постъпления само по себе си представлява основната причина за създаването на предприятия. След като количеството пари и обемът разходи са фиксирани до известна степен, съществува постоянна конкуренция между фирмите за оскъдното количество пари. В този случай не става дума дали определена дейност е физически продуктивна. Дейността се класифицира като продуктивна, ако се извършва с цел да спечели пари под формата на приходи от продажби, наеми, или лихви.

Икономическия статус на държавата при системата за разделение на труда

За да се отговори на въпроса дали държавата може да бъде производител, дали поне част от нейните проекти попадат в категорията на продуктивните инвестиции, трябва да се вземат под внимание следните факти за държавата с оглед на нейната роля като икономическа единица.

Първо, самият факт,че държавата прибягва до събирането на данъци (или печатната преса), за да финансира дейностите и проектите си, е очевиден факт, който свидетелства срещу това държавните дейности да се приравняват с производството и размяната. Второ, начинът, по който държавата събира и харчи средствата, с които разполага, няма нищо общо с дейностите на бизнес предприятията, чието съществуване е подчинено на законите на конкуренцията, базирани на печалбата и загубата. Наистина, начинът на функциониране на държавата е свързан с бюрократичния принцип, който е точно противоположен на принципа за печалба и загуба. Причината, че държавата събира, а не печели парите за финансиране на проектите си, доближава статуса й до този на потребител вместо на производител.

Следният цитат от книгата на Лудвиг фон Мизес „Бюрокрацията" илюстрира идеята по-добре:

"Целите на публичната администрация не могат да бъдат измерени в парични единици или проверени чрез счетоводни методи. В публичната администрация не съществува връзка между приходи и разходи. Приходите от мита и данъци не са ‘произведени' от административния апарат. Провеждането на държавни дела е толкова различно от индустриалния процес колкото преследването, обвиняването и осъждането на убиеца е различно от отглеждането на царевица или производството на обувки. Продуктивността на държавата и продуктивността на индустриалния сектор са две коренно различни неща. Управлението на една фабрика не може да се подобри като се вземе за пример полицейското управление. Никаква реформа не може да преобразува обществено управление в какъвто и да е вид частно предприятие."

Държавата е потребител, било то специален вид потребител. Следователно всичките й дейности и програми, за да финансира различни социални проекти, общественото образование или стоежа на язовири, пътища и инфраструктура, са потребителски по своята природа. Като всеки един потребител, държавата трябва да се обърне към производителния процес, тоест към производителите, за набавянето на своите налични средства. За разлика от обикновения потребител, който получава своя доход чрез доброволен обмен на стоки и услуги, държавата получава своите доходи чрез насилствено облагане с данъци.

* Статията е преведена и обобщена от "Government produces nothing, ever" от Владимир Краус, публикувана на http://www.mises.org/story/2597

** Невена Пенчева е стажант в Института за пазарна икономика