Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Правителствените мерки: за и против

14.12.2006
Оцени тази статия:
Обратно към коментарите от броя * (Word Format)

В обявените мерки на кабинета революционността се състои в това, че той прави промени, които отдавна са на дневен ред. Намалените данъчни ставки ще увеличат размера на разполагаемия доход. На теория това ще увеличи потреблението, но не задължително на стоки местно производство. Премахването на двойното облагане на капиталовите печалби, обсъждано от 1993 г., не задължително ще раздвижи всички сегменти на пазара. По-добре е обаче да го има. Необлагането на реинвестираната печалба също е настояване, хванало паяжина. Неговото предназначение е да създаде стимули за корпоративно потребление. Увеличението на цените на електроенергията трябваше да се случи в началото на лятото. И би трябвало да бъде по-високо за битови потребители.

Неизбежно, някои мерки са популистки - например надбавките за деца И микрокредитната линия. Като допълнителен разход за бюджета това означава още 180 млн. лв. на година. При надбавките един от проблемите по принцип е, че ги получават всички, а не тези, които имат нужда. При семейство с две деца и работещи родители с доход под средната заплата, значението на 32 лв. е различно от вечеря в среден ресторант - какъвто би бил смисълът на тези пари за семейство със същата численост, но с доход два пъти над средната заплата. Трудно е да се отделят нуждаещите се от онези, на които им е все едно, а е почти невъзможно да се предотвратят злоупотребите. И от получаващи, и от даващи. Освен това семейните субсидии от този род навсякъде по света имат ефекта на обратна селекция: действително нуждаещите се получават стимул да си останат такива докато имат деца, т.е. почти завинаги. Вероятно дългосрочният резултат от тази политика ще е "купуване" на гласове при бъдещи избори. И допитвания до избирателите.

Подобен е и смисълът на кредитната линия за 20 млн. лв. Размерът е около 1/13-1/14 от процента на прогнозирания БВП за 2002 г. Той е три пъти по-малък от онова, което сега действащите програми за кредитиране биха дали, ако имаше идеи, които да подкрепят. Подобни линии са от полза, когато лихвите по малките кредити са относително високи. Засега схемата се предвижда за безработни, т.е. тя би следвало да се разглежда като допълнително обезщетение. Неговите негативни ефекти биха били по-малки, ако свободата на работодателите да съкращават работни места се увеличи. Такива промени в Кодекса на труда не се предвиждат. Ето защо, ако лихвите и условията не се рационализират, тези 20 млн.лв. ще бъдат на първо място инструмент за обществено влияние на онези, които ги раздават.