Статии ISSN 1313 - 0544

Правилно ли се разчитат сигналите за развитие на икономиката?

Автор: Адриана Младенова / 02.04.2007
Оцени тази статия:
Членството на България в ЕС не доведе до краен оптимизъм и представяне в розови светлини на българската икономика пред чуждестранните инвеститори. Напротив, международните финансови организации като МВФ, Световната банка, Дойче банк сякаш се надпреварват да предупреждават за прегряване на икономиката.

МВФ и Световната банка са известни с предпазливите си оценки, тъй като техните модели за финансово програмиране на икономиките се базират на идеята за поддържане на макроикономическа стабилност, а не на насърчаване на икономически растеж. Моделите им често са обект на критика от икономистите, защото се основават на строги ограничения и допускания, които не могат да се приложат универсално за всички случаи и са прекалено статични.

Ще разгледаме основните икономически показатели, които в очите на външни наблюдатели са потенциални източници на заплаха и предвещават криза в българската икономика.

Дефицит по текущата сметка на платежния баланс

Предшественик на финансова и икономическа криза се счита растящия дефицит по текущата сметка. В края на 2006 г. той достигна 16% от БВП на страната. Платежният баланс, обаче, не може да служи като база за оценка на състоянието на икономиката преди да бъдат анализирани неговите съставни части и структура. Единствената информация, която ни носи този показател, е, че българите внасят стоки и услуги повече, отколкото изнасят, и чужденците влагат повече капитали в икономиката ни отколкото българите - в чужбина.

Увеличаването на разполагаемите доходи на българите е съпроводено с повишаване на търсенето. По-голямата конкуренция, особено след интегрирането на Китай и Индия на световните пазари и премахването на търговските бариери със страните-членки на ЕС, закономерно водят до увеличаване на потреблението на вносни стоки в страната. Покачването на цените на петрола на международните пазари през 2006 г. съдейства за увеличаване на вноса в парично изражение. Има различни фактори, които влияят на търговския баланс, но засега не се виждат признаци за загуба на конкурентни позиции от страна на български предприятия.

Финансовата и капиталовата сметка са огледални на текущата сметка на платежния баланс. Търговският дефицит се финансира от преките чуждестранни инвестиции, които в края на годината достигнаха рекордни стойности от 4,01 млрд. евро или около 16% от БВП за 2006 г. Опасението, че евентуално разклащане на доверието на инвеститори към българската икономика и спиране на инвестиционния поток ще доведе до катаклизъм в платежния баланс, е силно преувеличено. Евентуалният спад в инвестиционната активност ще доведе и до по-малко потребление на суровини, материали и инвестиционни стоки, които формират над 85% от вноса на страната. Същевременно с това, валутните резерви на БНБ растат, което означава, че входящите парични потоци са по-високи от изходящите.

Икономиката расте над потенциала си?

Ръст от 5-6% на година за българската икономика, чиято стартова база е с пъти по-ниска от други страни-членки на ЕС, не е само по себе си много. Дори напротив, икономиката трябва да расте с двуцифрени числа, за да може да догони средното равнище на ЕС в обозримо бъдеще. Средният доход на глава на населението (като се отчете и покупателната способност на лева) е около една трета от средния доход в ЕС. Безработицата намаля до 9.1% през 2006 г., а работната сила се увеличи с 3.1% въпреки миграционните вълни и застаряването на населението. Това са положителни тенденции, които са индикация за наличието на реален подем на икономиката и поява на повече възможности за инвестиции и бизнес. В същото време номиналното увеличение на средните заплати за миналата година е 9.5%, т.е. реалното покачване на официалните заплати (като се отчете регистрираната инфлация от 7.3% за миналата година) е под два процента и половина, което е сравнително ниско и не е проводник на прегряване на икономиката.

Задлъжнялост и кредитен бум

Още през септември миналата година МВФ алармираха за опасността, която крие увеличаващият се частен външен дълг (който измерва задлъжнялостта на фирмите към чужди резиденти) и ръстът на кредитите от банковата система.

Вземанията от неправителствения сектор достигнаха 49% от БВП през 2006 г., като отчитат растеж от 25%. Въпреки това се забелязва забавяне на растежа им, който през 2005 г. е 32%. Частният негарантиран външен дълг от своя страна е вече над 14,5 млн. евро или 60% от БВП за 2006г. Причината за тази тенденция може отново да се намери в увеличаващите се чуждестранни инвестиции в страната и отварянето на клонове на чуждестранни фирми. За голяма част от предприятията финансирането от чужбина е по-изгодно поради все още относително високите лихви по кредитите в страната, рестрикциите върху кредитирането, които бяха наложени върху търговските банки от БНБ през 2006 г. и недостатъчно развития фондов пазар, чиято пазарна капитализация и ликвидност се считат все още за ниски от чуждестранни инвеститори (въпреки тенденцията за ускорен растеж, която се наблюдава през последните години).

Къде се крият рисковете за икономиката?

Оценките на повечето външни анализатори са съсредоточени върху агрегирани показатели, но анализите им убягват причинно-следствените връзки между данните и по този начин се измества фокусът на вниманието от същинските проблеми, които могат да предизвикат забавяне на икономическото развитие. Заплаха за макроикономическата стабилност на страната произтича не от увеличаване на потреблението от гражданите или от активната инвестиционна дейност на предприемачите и оптимизма на чуждестранните инвеститори, а от провежданата политика и интервенции на държавата на пазара.

Колебанията в икономическата активност са резултат от систематични и продължителни във времето грешки на икономическите субекти. Икономическият бум може да бъде резултат от спестявания на хората и техните реални предпочитания, но може да бъде изкуствено предизвикан от провежданата парична политика от страна на централната банка - това е така наречения кредитно-индуциран бум, когато се увеличава паричното предлагане в икономиката. В резултат на повишаването на предлагането на пари и кредити се намалява реалният лихвен процент, което подвежда инвеститорите и те предприемат начинания, които се оказват губещи или по-малко печеливши от техните първоначални разчети. Когато грешките станат масово явление, тогава икономиката изпада в рецесия.

Според анализ на датската банка "Данскебанк" фиксираният валутен курс е потенциална причина за поява на проблеми, защото правителството губи един от инструментите си да се намесва на пазара. Но в действителност фиксираният валутен курс означава липса на парична политика, което е благоприятно за икономиката. Еврото, обаче, за което е фиксиран левът, е проводник на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), тоест не могат да се избегнат потенциалните негативни ефекти от експанзионистична политика на ЕЦБ. Според данни на БНБ над 70% от активите на търговските банки в страната са собственост на чуждестранни банки, които директно се влияят от монетарната политика на Евросъюза.

Друг фактор, който се очаква да повлияе на пазарните сигнали в икономиката, са фондовете и субсидиите от ЕС, които се предвиждат да достигнат 4.5 млрд. едро за 3 години или средно 5-6% от БВП на година. Вливането на пари от чужбина на практика увеличава паричната маса, което означава промяна на относителните цени на някои стоки и услуги. Ефектът от промяна на паричната маса и последвалото покачване на цените е по-малко осезаем за нетъргуемите стоки от търгуемите, които се конкурират с вноски продукти. Следователно, потенциалните засегнати от този сценарий ще бъдат най-вече експортно ориентираните индустрии, което влияе негативно върху търговския баланс.

За да се справи с евентуалните рискове пред икономиката, държавата трябва максимално да се оттегли и да остави предприемачите да разчитат сигналите на пазара. Всеки опит за намеса, протекционизъм водят до по-големи усложнения и изкривявания в икономиката и пренасочване на капитали от ефективни бизнес начинания към по-малко ефективни.