Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Права на собственост

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Изглежда, че правителството стихийно води политика по отношение на нарушаване на правата на частна собственост.

Ето някои примери, повечето от които по конкретния повод сме коментирали в подробности:

- правителството на България се изживява в правото си да изземва по-голяма част от дохода на гражданите и фирмите отколкото това правят другите бивши комунистически страни,

- правителствените разходи – в резултат – се разглеждат като свещени, няма планове за тяхното намаляване, всички налични идеи са по-скоро за увеличаването им,

- правителството не се освобождава от несвойствена собственост на дялове в държавни предприятия и поддържа тайнственост в на разполагането си други активи, гарантирана от ниски или липсващи стандарти на прозрачност и ефективност на функционирането на регистри, статистика, поръчки и прочее,

- в отрасли, където оттеглянето на държавата бе планирано и дори започнало, вследствие на „приоритетни” държавни проекти и криво-разбрани задачи на регулирането работата на пазара и свободата на договарянето или биват ограничавани, или в „изходната тръба” на правителството са разработени планове за такова ограничаване; достатъчно е да се проследи политиката в енергетиката, електроразпределението, пътищата и комуникациите,

- в областта на регламентите на пазара на труда продължава намесата в свободата на договаряне,

- очевиден е опитът за централизиране на вземането на решения по повод собственост на общините и гражданите в определени райони на страната,

- въпреки реториката на вече поредица от правителства, липсват видими резултати в областта на намаляването на разходите за работа със правителството.

  1. Според индекса на икономическата свобода на института Фрейзър (Канада), най-ниската оценка от всички показатели България получава при гарантирането на договорите, в т.ч. защита на правата на собственост, безпристрастността на съдилищата и независимостта на съда (4,7).

  2. Според доклада на Световната банка – Doing Business – (при обща оценка за България, нареждаща я на 62-ро място), само по показателя, определящ условията за защита и гарантиране на договорите, тя е на 79-то място, т.е. дори под средното равнище, определено от всички показатели взети заедно.