Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Позиция на 4Liberty относно предложението на Европейската комисия за увеличена прозрачност на ценообразуването по веригата на доставките на храните

Автор: ИПИ / 06.12.2019
Оцени тази статия:

Европейската комисия предлага завишено, ежеседмично и ежемесечно, ценово докладване на повечето земеделски продукти. Според Европейската комисия, мярката ще противодейства на липсата на прозрачност и информационната асиметрия[1] по веригата на доставки на храните и ще засили позициите на фермерите, осигурявайки точни и навременни пазарни данни. Очаква се, че повече прозрачност ще позволи вземането на по-информирани решения от страна на заинтересованите, което ще повиши и конкуренцията в сектора.

Основанието за засилване на ценовото докладване е несъстоятелно. Едва ли предложената мярка би постигнала целта си, като е по-вероятно тя да доведе до редица непредвидени последици.

Предложението

Предложеното за ценово докладване се отнася до месните, млечните, винените, зърнените, маслодайните, плодовите и зеленчуковите, зехтиновите и захарните продукти. Събирането на данните ще се случва чрез системи и процедури които вече се използват в държавите-членки за докладване на пазарна информация до комисията.

Предвижда се всяка страна-членка да бъде отговорна за събирането на представителни цени и пазарни данни. Държавите ще предоставят информацията на Комисията, която ще публикува данните на специален портал за земеделските храни и пазарни наблюдателни пунктове (EU observatories).

Сравнително голям обем публична информация за производствените и потребителските цени, размери на продукцията и търговията и др. и сега е достъпен чрез статистическите агенции на страните членки. Твърдението е обаче, че е налична оскъдна информация за пазарите които посредничат между фермерите и потребителите, като преработката на храни или търговията на дребно.

Опасението е, че това създава асиметрична информация между фермерите и други участници във веригата на доставки на храните, поставяйки фермерите в неравностойно положение за правене на бизнес. Засиленото ценово докладване се счита за подходяща мярка, която да отстрани тези асиметрии, особено в случаите на по-комплексни вериги на доставка.

Аргументи против предложението

1.      Пазарните цени се променят постоянно и индикатор, имитиращ реалната продуктова цена, който се фиксира от непазарни сили, би изкривил информацията по веригата на добавената стойност и би довел до намаляваща ефективност и липса на иновация.

2.      Формирането на цените на продукти и услуги е съществена част от бизнеса. То се различава в зависимост от сложността на бизнеса, нивото му на развитие, големина, тип, регион, както и специфичната бизнес среда: големина на пазара, ниво на конкуренция, потребителски навици и състоянието на икономиката (ръст, стагнация или рецесия). Следователно, докладването на цените ще се отрази не просто на цените на продуктите, но и на цялостните решения на бизнеса, т.е. могат да се очакват промени и в бизнес моделите на компании.

3.      Ако процесът на ценообразуване стане изрично явен и бизнес конфиденциалността бъде пренебрегната, конкурентните механизми престават да функционират качествено. По този начин се образуват картели. В случая, законодателството би създало картел.

4.      Допълнително последствие от разкриването на ценообразуването е повишен риск от регулация на цените. Това е особено вероятно, имайки предвид, че основната цел на предложението е постигане на „справедливост“, каквото и да означава това. Ценовият контрол противоречи на основните принципи на икономическата структура на ЕС и би поставил сектора на земеделските храни в още по неравностойно положение.

5.      Прозрачност в цените не предполага задължително повишаване на доверието, тъй като тя може да стесни и дори изкриви изборът на потребителите. Вътрешните процеси при съвременния бизнес са изключително сложни (първо, поради свръхрегулации, както на ниво ЕС, така и в националните законодателства, и второ, заради глобалната конкуренция), и не е възможно потребителите или бизнесът да разберат и измерят всички разходи и рискове по веригата на добавената стойност.

Ако потребителите – крайни и средни – не разбират разходите, те не биха могли да оценят разликите в цените, което може да доведе до фиксация върху ниските цени. Това би се отразило особено негативно върху иновативната, органична и здравословна храна и би насърчило производството на по-евтини продукти. Всичко това противоречи на приоритетните цели за подобряване на здравословното състояние на населението и превенция на хроничните заболявания, както и устойчиво земеделие.

6.      Количеството данни и честота на докладването, предвиждани в предложението са твърде големи. Така ще се увеличи административната тежест (дори и при организация с висока ефективност) както за замесените в хранителния пазар, така и за администрацията. Ефективността на целия сектор ще пострада, а разходите ще се покачат.

7.      Предложението предвижда докладването само на представителни цени (като цените от основни пазари и значими оператори. Изборът на представителни цени обаче е винаги субективен и сам по себе си може да доведе до нежелани негативни ефекти.

8.      Вече се докладва сериозно количество данни от бизнеса като цяло и от земеделците по-конкретно. Използват се различни класификации, употребяват се административни ресурси, а не е рядко срещано различни продукти да се сравняват като подобни. Допълнителните данни ще утежнят системата и ще увеличат объркването заради наличието на противоречива и несравнима информация.

9.      Положението на фермерите може да се подобри само ако производствените и търговските пазари станат по-конкурентни. За тази цел са необходими благоприятни условия за бизнеса, най-вече по-малка административна тежест и намалено изкривяване на цените породено от интервенционални мерки. Това би довел до по-голяма пазарна диверсификация по отношение на качество и цена и до по-голям избор пред потребителите.

Заключение

Предложената мярка за засилване на ценовото докладване е несъстоятелна и не би постигнала целта си да засили позициите на фермерите. В допълнение, тя ще доведе до редица непредвидени последствия, които ще подействат негативно на участниците във веригата на добавената стойност при храните, както и на потребителите.

Приемайки мярката, страните членки следва да вземат предвид нейните ограничения и вероятни отражения отвъд очакваните резултати. Стремежът би следвало да е насочен към прилагане на новата мярка във възможно най-ограничен обхват.

 


[1] Информационна асиметрия – терминът се използва, когато при икономически отношения едната страна има повече или по-точна информация от другата.