Статии ISSN 1313 - 0544

Повече харчене до изборите и след това

Автор: Димитър Чобанов / 10.07.2007
Оцени тази статия:

В края на миналата седмица се проведоха две събития, които до голяма степен би трябвало да покажат посоката на политиката на две от партиите в управляващата коалиция. Става въпрос за пленума на Българската социалистическа партия и конгреса на Националното движение Симеон Втори. Въпреки че чисто икономическите проблеми бяха слабо застъпени в хода на дискусиите, те представляват добър повод за анализ.

Резултатите от изборите за Европейски парламент не оправдаха очакванията на посочените партии от коалицията. Нито БСП, нито НДСВ успяха да изпълнят целта си за броя на евродепутатите си въпреки ниската избирателна активност. За БСП е още по-разочароващ факта, че част от т.нар. им твърдо ядро не ги подкрепи, докато НДСВ губят позиции за сметка на нови формации като ГЕРБ. При тази ситуация БСП вече не е първа политическа сила, а НДСВ значително изостава от третия участник в коалицията - Движението за права и свободи.

Каква е най-вероятната реакция на подобно негативно за управляващата коалиция развитие през следващите месеци преди изборите за местни органи на властта? Първото и най-очевидно нещо, което вече започна да се случва, са промените в кабинета. Оставките на двама министри вече са приети, като предстои изборът на техни заместници. Засега изглежда, че всяка от двете партии ще запази досегашните си позиции в конкретните министерства, което не би трябвало да измени значително политиките, които се провеждат в тях.

Общата насока обаче, която от БСП предложиха още преди изборите е относително ясна. Воденето на по-активна социална политика ще означава на практика увеличаване на разходите в бюджета. В изказването на Сергей Станишев на пленума това беше отхвърлено като възможност, само че за ръководството на БСП не съществуват много варианти за влияние върху избирателите им за краткото време до изборите. Фискалната политика, която водят до момента, може да бъде определена като предпазлива. Те не са привърженици на по-сериозно намаление на данъците, което означава, че този инструмент остава пренебрегнат. Нещо повече, дори да бъдат променени данъчните закони, те ще влязат в сила от следващата бюджетна година и следователно не може да се очаква ефект бърз ефект от това. Единствената мярка, която може да окаже влияние преди края на годината, е заложеното в бюджета понижение на пенсионните осигуровки с 3 процентни пункта от 1 юли. Все още обаче не е ясно дали тази стъпка ще бъде предприета. Наличието на излишък от 1 269.4 млн. лв. в консолидирания бюджет към края на април показва, че поставената цел за излишъка в края на годината от около 2% от БВП няма да бъде подложена на висок риск, което означава, че ресурс за подобно намаление ще има.

Както е характерно за левите политики, за коалицията остава използването на държавните разходи като средство за стимулиране на икономиката. Това обаче означава на практика, че основната цел е да се направят повече разходи, но не и да се следи за тяхната ефективност. Именно тук обаче възникват основните проблеми за управляващите до момента. Това е ниската ефикасност на публичните разходи и по-конкретно на тези за здравеопазване, образование, за съдебната система и полицията. Именно това са областите, които се нуждаят от най-сериозни реформи и съответно при тях би трябвало да се очакват промени в кабинета.

Стремежите за по-големи разходи не са монопол единствено на БСП, както се потвърждава от някои скорошни събития. Министърът на образованието, който е представител на НДСВ, предложи учителските заплати да бъдат повишени с 25% отделно от предвиденото нарастване с 10% от средата на тази година. Това се случва при положение, че образователната система не само не подобрява, а дори влошава показателите си. Броят на учениците намалява по-бързо от този на учителите, резултатите от стандартизираните международни сравнения показват влошено качество на образованието, по-ниска грамотност и математически възможности. При тази ситуация реформата е задължителна, но засега се ограничава предимно в писането на стратегии. Оптимизирането на училищната мрежа, създаването на стимули за училищата да се конкурират в по-голяма степен чрез предлагането на по-качествена услуга и по този начин да привличат повече средства засега остават на заден план.

Другата област, която засяга в много голяма степен обществото, е здравеопазването, където не се предприемат реформи от няколко години насам. Националната здравноосигурителна каса запазва монопола си като липсват намерения за промени на статуквото. Изглежда конкуренцията е излишна според представителите на министерството, а следването на принципа „парите следват пациента" може да бъде само добро пожелание.

Примерите за недостатъчно добро управление на средствата от бюджета не се изчерпат дотук - същото може да се каже за средствата за отбрана и сигурност, за социални дейности и т.н. Не трябва да се пренебрегват и желанията на третия партньор в коалицията ДПС, които също са свързани с извършването на множество разходи. Само един пример за това е политиката и мерките по отношение на наводненията, които се служат за оправдание на допълнителни разходи.

Като цяло, макар че две от партиите се представят като центристки, трудно може да се разграничи някоя от тях, която не води лява политика. Разбира се, във всяка от управляващите партии има и по-дясно мислещи хора, които се опитват да мислят по-дългосрочно и да ограничат стремежите към повече харчене. Подобни позиции обаче преди предстоящите избори трудно ще могат да бъдат защитени, тъй като желанието за популизъм вероятно ще надделее.

Това обаче може да доведе до неблагоприятни последствия за икономиката на страната. Наличието на дефицит по текущата сметка се разглежда от много анализатори (предимно чуждестранни) като съществен проблем пред икономиката. Разхлабването на фискалната политика би дало сигнал за тях, че управляващите усещат нестабилност на позицията си, което ще им даде силен аргумент за нарастващи рискове пред икономическото развитие на страната. Това може да означава отлив на капитали, нарастване на рисковата премия при външното финансиране и в крайна сметка забавен растеж или дори криза. Тоест първостепенният приоритет на правителството трябва да бъде запазването на финансовата стабилност, поддържането на валутния борд и реформа на публичните разходи. Докато първите две неща все още са налице, но могат да бъдат застрашени, то последното вероятно ще бъде причина за неуспеха на управляващите и на местните избори.