Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Повод за притеснение ли е дефлацията?*

Автор: Десислава Николова / 17.04.2014
Оцени тази статия:

За трети пореден месец през март националната статистика отчете спад в цените спрямо предходния месец, с 0,2%.  Ако сравняваме цените със същия месец на предходната година, спад в цените или т.нар. дефлация се наблюдава вече осем поредни месеца, като достига 2,3% през март.

Притеснително ли е това?

За да преценим дали трябва да се притесняваме или не за продължителния спад на цените, трябва да потърсим причините за дефлацията. Дефлацията би могла да бъде вредна за икономиката, когато е следствие от устойчива тенденция на свиване на потреблението. Една такава тенденция би изпратила сигнал към производителите за свиване на производството, което пък би довело до намаляване на заплатите и по-нататъшно потискане на потреблението. Този процес се нарича от някои икономисти дефлационна спирала – макар и някои икономически школи да оспорват съществуването му, това е най-сериозният потенциален риск от дефлацията за икономиката, който може да се срещне в литературата.

Друга възможна причина за наличието на траен спад на цените би могла да бъде бързият ръст на производителността и навлизането на нови технологии, които водят до използването на много по-малко ресурс за производството на определена стока или услуга. Като пример за точно такава дефлация често се цитира периодът на висока производителност и спадащи разходи за производство и пласмент през последната четвърт на 19-ти век в САЩ. Тъй като с по-малко разходи се произвеждат и пласират повече стоки, това води до повсеместно спадане на цените в Щатите в този период. Надали обаче някой би видял нещо лошо в по-ниските цени на някои стоки и услуги благодарение на новите технологии или по-високата производителност. И не би трябвало - помислете само за цената преди 2-3 години на някой от старите модели на Айфон или пък за луксът да се притежава мобилен телефон преди 10 години.

Какво стои зад дефлацията в България последните месеци?

Големият въпрос е на какво се дължи дефлацията в България, която се задържа вече 3-то поредно тримесечие на годишна база. Наистина, през миналата година статистиката отчете свиване на потреблението на домакинствата, ако се съди от данните за БВП. Според тях, индивидуалното потребление на домакинствата е намаляло с 2,3% през 2013 г. спрямо година по-рано. В същото време, обаче, данните за търговията на дребно (в съпоставими цени) показват една доста по-различна картина. Ако гледаме тях, то тогава вътрешното потребление всъщност е нараснало. По-конкретно, данните за търговията на дребно, без търговията и ремонта на коли и мотициклети, показват, че потреблението расте с положителни темпове от април 2013 г. насам, като темпът на годишна база дори се ускорява до 7,3% и 9,2% през януари и февруари тази година. Наистина, при търговията и ремонта на коли и мотоциклети се наблюдава спад през първите три тримесечия на 2013 година и символичен ръст през последното, но дори и отчитайки тези данни, трудно можем да говорим за повсеместен спад на потреблението.

По-скоро данните разкриват една смесена картина, в която покупката на някои стоки за дълготрайна употреба като коли се отлага, но пък текущото потребление на бързооборотни стоки - както хранителни, така и нехранителни, продължава да расте стабилно от второто тримесечие на 2013 година насам. Прави впечатление също така, че от септември 2013 година търговията с някои дълготрайни стоки като битова техника, мебели, компютри и комуникационна техника също започва да бележи растеж.

Това противоречие между данните за БВП и данните за търговията на дребно, според които едните показват свиване на потреблението, а другите – ръст на покупките на повечето стоки с изключение на колите, не ни позволява да заключим, че се наблюдават трайни дефлационни тенденции вследствие на потиснато потребление.

Всъщност, основните фактори за средногодишната дефлацията в България за 2013 и за първите три месеца на 2014 г. са няколкото поредни намаления на някои административно регулирани цени и ефектите от по-ниските международни цени на пшеницата. През миналата година цената на тока за домакинствата беше намалена на три стъпки – със 7% средно през март, с около 5% през август и с нови 2-3% през декември. През април пък бяха намалени цените на газта с около 4%, което веднага доведе до по-ниски цени на парното и топлата вода - с между 3,8 и 6,5%, в зависимост от топлофикацията.

Вижда се ясно, че и съответната група в потребителската кошница, в която влизат токът, газта и парното (т.нар. „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива”), е най-големият виновник за дефлацията, т.е. тя бележи най-големият спад на цените на годишна от юли насам. Този спад варира между 3 и 8% на годишна база, в зависимост от месеца. Групата на транспорта, където попадат горивата, е другата, която бележи спад през по-голямата част от втората половина на 2013 и през февруари и март на 2014 г. Спадът на вътрешните цени на горивата противоречи на международната динамика на цените на петрола, но може да се обясни със свиването на маржовете (разходи плюс печалба) на местните компании, които преди около година имаха едни от най-високите маржове в Европа.

При цените на пшеницата се вижда сериозен спад на годишна база от края на миналата година, който продължава и в момента. Макар и да няма данни за годишната динамика на цените на отделните стоки в потребителските кошница, намалението на цените на пшеницата най-вероятно е основна причина за по-ниските цени на храните от декември 2013 г. насам. Свиването на цените на пшеницата най-вероятно е довело до по-ниски цени на брашното, хляба и други изделия от брашно, както и на фуражите, които пък водят до по-ниска разходи в животновъдството и по-ниски цени на някои видове месо, колбаси, яйца и др. 

Като цяло, дефлацията от последните месеци в България се дължи най-вече на няколкото решения за намаление на административно регулирани цени и на спада на международните цени на пшеницата. Различните данни за потреблението показват различни тенденции – някои свидетелстват за свиване на покупките, а други – за ръст, което не позволява да се направи категоричен извод за повсеместен спад на вътрешното потребление. По-скоро данните показват, че някои стоки и услуги като храни, мебели, битова техника и компютри се радват на покачващи се покупки последните месеци, а  други като колите не могат да се похвалят с висок интерес от потребителите. При всички положения обаче спадът на общото ценово равнище от последните месеци не би трябвало да е повод за притеснение, доколкото основните причини за това са административни решения и международни пазарни тенденции, а не решения на българските потребители. Поне засега.

 

* Статията е публикувана за пръв път във в-к Труд на 16 април 2014 г. Оригиналната публикация е достъпна тук.