Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Повече разходи за труд – възстановяване на икономиката или изкуствено покачване

Автор: Зорница Славова / 20.09.2013
Оцени тази статия:

По предварителни данни на НСИ през второто тримесечие на 2013 г. разходите за труд нарастват с 3,4% спрямо същия период на 2012 година. Най-висок е ръстът в икономическите сектори „Образование” (9,3%), „Хотелиерство и ресторантьорство” (9,1%) и „Държавно управление” (8%).

Данните на Евростат за същия период показват, че средното увеличение на разходите за труд в ЕС се увеличават средно с 0,9%, като в три държави (Словения, Испания и Кипър) те дори намаляват. В шест държави нарастването е по-голямо от това в България.

През последните две години, когато разходите за труд в България се увеличават средно с над 7% на тримесечие, това е най-слабото нарастване. Какво всъщност изразява то?

Чистото нарастване е възможно да изразява възстановяване на пазара на труда, като работодателите търсят да наемат повече работници за дадена работа и съответно това води до нарастване на разходите за заплати. През второто тримесечие се забелязва повишаване на броя на наетите до 2 300 хиляди души, но отчитайки продължаващия ръст на безработица, който предполага и увеличено предлагане на труд, това обяснение е малко вероятно.

Данните на НСИ обаче показват и друго – разходите за възнаграждения за второ поредно тримесечие растат по-бавно, отколкото разходите за осигуровки. През второто тримесечие увеличението на разходите за осигуровки е с близо 1,5 пъти по-голямо от това на разходите за възнаграждения, за разлика от миналата година, когато ръстът на разходите за възнаграждения изпреварваше този на осигуровките. Едно от обясненията зад ръста на осигуровките тази година са увеличените осигуровки в силовите ведомства с 20 пункта. Макар и техническа промяна, тя се отразява на разходите за труд в сектор „Държавно управление”, като разходите за осигуровки (13,8% при средно 4,7% за икономиката) са нараснали двойно повече от разходите на възнаграждения (6,5%). Вероятно малкият скок в разходите за труд също отразява административното повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове от началото на годината. Трябва да се отчете и увеличението на заплатите в обществения сектор от началото на тази година след като бяха замразени за три години подред. Този ръст се вижда ясно във високия ръст на разходите за труд в сектори „Държавно управление” и „Образование”.

Административният натиск за увеличаването на заплатите и осигуровките, който води до увеличаването на разходите за труд, не позволява на бизнеса да се възстановява достатъчно бързо, но и ограничава повишаването на заетостта. В началото на тази година беше публикувано ново изследване, което използва алтернативен метод за оценяване на влиянието на МРЗ върху пазара на труда, като изследва ефектът на МРЗ върху новосъздадените работни места, а не върху вече наетите. Резултатът е, че 10% увеличение на административно наложената минимална заплата води до спад в нетния ръст на новонаетите (като разлика между брутния брой на новонаетите и съкратените) с половин процентен пункт или 1,2% намаляване на общата заетост (виж повече тук).

В същото време увеличаването на минималните осигурителни доходи допълнително упражнява натиск върху разходите за труд, като често това е за сметка на нетната заплата на работника. Това може да е в основата на данните, които показват, че разходите за осигуровки нарастват повече от разходите за възнаграждения. Миналият месец работодателите и синдикатите вече се споразумяха за промяна на праговете в 44 (от общо 85) икономически дейности, като средното повишаване в тях ще е 4,1% и ще влезе в сила от началото на следващата година. Министърът на труда има право да разпростре този процент за всички сектори, които не са се споразумели, и да увеличи ефекта на изкуственото повишаване на осигурителния доход още повече. Миналата година беше първата, в която нямаше подобно служебно повишаване в дейностите, които не са се договорили, което само може да дава надежда, че тази година и новият министър няма да го направи. Освен изкуственото увеличаване на разходите за труд, които не отразяват динамиката в браншовете и производителността на труда, няма метод на определянето на минималните осигурителни прагове (виж тук), което позволява тяхното отдалечаване от реалностите на пазара на труда.