Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Повече или по-малко здравни разходи, а не по-качествени услуги

Автор: Калоян Стайков / 06.11.2015
Оцени тази статия:

Като стане въпрос за промяна, всеки се дърпа. Служители на министерствата на вътрешните работи и на отбраната протестират, че им се отнемат част от привилегиите. Четирите национално представителни организации на работодателите протестират, че трябва да плащат по-реалистична цена за надбавката „задължения към обществото”, отколкото досега. От сряда протестира и Българският лекарски съюз (БЛС), като замразява преговорите по Националния рамков договор за медицински дейности 2016 г. Парадоксалното е, че във всеки от тези случаи протестиращите искат реформа, но като дойде време за нея, започват да се борят срещу нея.

В писмо до управителя на Националната здравноосигурителна каса БЛС аргументира действията си с това, че с преходните и заключителните разпоредби на проектозакона за бюджета на НЗОК за 2016 г. се правят промени в Закона за здравното осигуряване. Промените на практика заменят договорното начало с административно определяне на броя и финансирането на медицинските дейности, което е сериозно ограничение както пред лечебните заведения, така и пред потребителите на здравни услуги. В тази ситуация и двете страни са прави за себе си, но това по никакъв начин не е в интерес на пациентите.

От една страна подобен ход изглежда логичен – след като болниците не могат да ограничат преразхода на средства и да подобрят качеството на услугите си, всичко ще се определя административно. От друга страна административният подход в България никога не води до нищо добро. Справка – определянето на цените на електроенергията от уж независимия регулатор.

От една страна БЛС е прав – не е правилно с преходните и заключителните разпоредби на един закон да се променят текстове на друг закон, което, за съжаление, е стандартна практика в страната. Справка – реформата в МВР и МО се прави именно по този начин: без обсъждане, без мотиви, без оценка на въздействието. От друга страна - това е стандартна практика в България! Защо БЛС не изразява същата принципна позиция по отношение на тази дългогодишна практика?

Конкретно в бюджета на НЗОК има както добри, така и не чак толкова новини. На първо място държавата планира да увеличи трансфера за осигуряваните от нея лица – пенсионери, деца до 18 г. и др., но увеличението е символично. Работещите осигурени лица, които са над 2,5 пъти по-малко от осигуряваните от държавата лица ще внесат в бюджета на НЗОК над два пъти повече в сравнение с държавния трансфер.

Сериозен анализ на разходната част е трудно да се направи, тъй като данните са крайно оскъдни и няма никаква разбивка на дейностите в болничната медицинска помощ, където отиват около 40% от всички здравноосигурителни плащания. Общите разходи обаче будят известни притеснения.

През 2016 г. са предвидени здравноосигурителни разходи в размер на 2,8 млрд. лв. в сравнение с около 2,7 млрд. лв. през 2015 г. и около 2,8 млрд. лв. през 2014 г. С други думи здравните разходи през следващата година се планира да са около нивата им от 2014 г. Добре, но през 2014 г. НЗОК приключи годината с дефицит от 100 млн. лв., които няма как да са били разплатени през настоящата година предвид по-ниския бюджет. Малко вероятно е да бъдат разплатени и през 2016 г. - отново поради недостиг на средства.

Освен бюджетните дефицити на НЗОК през 2013 и 2014 г. тя трупа и неразплатени задължения, които се виждат от отчетите за изпълнението на бюджета ѝ. Докато НЗОК регистрира бюджетни излишъци в периода 2010-2012 г., неразплатените ѝ задължения се увеличават от около 111 млн. лв. до 239 млн. лв. През 2013 г. те са 358 млн. лв., към които като добавим 100 млн. лв. дефицит от 2014 г., в началото на 2015 г. може да се очаква да са се доближили до около 500 млн. лв. Дефицитите през тази и следващата година може и да са ограничени, но това не означава, че НЗОК не продължава да трупа нови задължения.

Всъщност каквото и да си говорим за бюджета на касата в момента, може да се окаже излишно. Законовите текстове, с които започва нова реформа в здравеопазването, включително разделяне на здравния пакет на основен и допълнителен, все още не са приети. Вероятно предложеният бюджет на НЗОК е базиран на приемането на текстовете в този им вид. Ами ако има промяна по същия начин, по който имаше промяна в броя на лечебните заведения и отделенията, с които НЗОК сключва договори в края на 2014 г.? Това неминуемо ще доведе до непредвидени разходи през 2016 г. по същия начин, по който новите болници и отделения водят до нови разходи за настоящата година.

На фона на всички неизвестни пред развитието на здравноосигурителната система в страната и продължаващата работа на парче при реформирането ѝ, може да се очаква 2016 г. отново да бъде тежка за здравния сектор. Боричканията между държавната администрация и съсловните организации може и да доведе до някакви решения, но, както става ясно, всеки дърпа чергата към себе си – държавата иска повече контрол, а БЛС иска да запази партньорското си място на масата за преговори. Пациентът, който едновременно финансира системата и ползва нейните услуги, остава на заден план, тъй като дебатът е за повече или по-малко разходи, а не за по-качествени услуги.