Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Поуки от щатите*

Автор: Ричард Ран** / 01.04.2011
Оцени тази статия:

Просперитетът царува там, където данъците са ниски и пазарът на труда свободен

 

„Фискалната криза застигна щатите”, се превърна в най-скучното и най-често публикувано заглавие за тази година. Това, което остана като цяло незабелязано, е, че някои щати се справят сравнително добре – например моят роден щат Вирджиния – и всъщност постигат балансирани бюджети без драконово съкращаване на разходи или вдигане на данъци. Кое е това, което добре управляваните щати вършат правилно, а останалите - грешно? Какви поуки могат да си извадят от добрите примери управляващите федералното правителство?

Съединените щати са федерална република, в която Конституцията, а не Вашингтон, дава повечето от правата за самоуправление на щатите. Ефективността на такава система се крие в това, че щатите могат да експериментират, за да определят кои политики и държавни структури са ефективни и кои не. Девет щата нямат щатски данък върху доходите, докато няколко други имат максимален размер на същия данък повече от 10%. Първите имат и много по-висок икономически растеж и по-бързо нарастващи лични доходи, в сравнение с деветте щата с най-високи пределни данъчни ставки. Също така, десетте щата с най-ниско данъчно облагане имат растеж на личните доходи, който е с 17% по-висок от растежа на доходите в десетте щата с най-голямо данъчно бреме. Публичните услуги често са с по-лошо качество в щатите с високи данъци отколкото при тези с ниски. Фактите свидетелстват, че високите данъци са проблемът, не решението.

Приложената таблица представя класация на по-големите щати, направена от различни организации. (Умишлено пропуснах щатите с малко население, защото те често биват сочени като имащи специфични предимства, каквито по-големите щати нямат – Аляска, например, е богата на нефт. В действителност, ако ги включим в таблицата, те само ще потвърдят още по-силно тезата ми). Три от щатите (Флорида, Тексас и Тенеси), класирани най-високо, нямат щатски данък върху дохода, докато при трите щата на дъното на класацията – Калифорния, Ню Джърси и Ню Йорк – въпросният  данък е висок. Също така, населението нараства значително по-бързо в щатите с добри данъчни и бизнес условия, защото хората се местят там.

Като се има предвид продължаващата борба между синдикатите на публичните служители и някои губернатори, интересно е да се отбележи, че щатите, предоставящи „право на труд” (т.е. тези щати, в които работниците не са принудени да се присъединят против волята си към даден синдикат, за да получат определено работно място) също така се справят много по-добре, от тези щати, в които работниците не са защитени от принудително членуване в синдикатите.

Вирджиния най-често се класира на челните места за „най-добре управляваните” щати. Бюджетът им е балансиран (което се изисква от щатската им конституция), данъчната тежест е умерена, качеството на предоставяните услуги е високо над средното за нивото на административните услуги, корупция сред държавните служители почти няма. Законодателят в щата заседава само 45 дни през четни и 60 дни през нечетните години – до тук с мита, че законодателят трябва да работи на пълен работен ден, каквато е и практиката в повечето щати, за да ръководи делата на хората.

Джеймс ЛеМъньон (физик по образование) е избран за член на законодателния орган на Вирджиния. Преди двадесетина години, той е бил и член на екипа на известен щатски конгресмен. Успял е да съчетае административната си работа с управлението на няколко високотехнологични компании. Миналата седмица го помолих да сподели нещо от опита си в частния бизнес и работата в администрацията, което да е от полза за федералното правителство.

Г-н ЛеМъньон предложи Конгресът да приеме правилото на Вирджиния, при което всеки значим проблем да се разглежда самостоятелно в отделен законопроект. Така законопроектите ще са най-много от по една страница, за разлика от няколкото чудовища от по 2000 страници, които Конгресът прие миналата година. Законодателният орган на Вирджиния също изисква спазването на тридневен срок за разглеждане, преди законопроектът да бъде внесен за гласуване, като всички детайли по него трябва да бъдат качени в интернет за тези три дни, така че всеки гражданин да има достъп до тях. Г-н ЛеМъньон добавя: „ Долната камара на Вирджиния е запазила много от добрите административни процедури, установени от Томас Джеферсън. Като резултат, жителите на щата се възползват в по-голяма степен от по-прозрачно, честно и ограничено правителство отколкото жителите на много други щати.” Най-накрая г-н ЛеМъньон отбеляза, че в щата Вирджиния не може да се провежда кампания за набиране на средства докато законодателят заседава.

Ако Конгресът приеме забрана за набиране на средства докато заседава, ще постигнем два желани резултата. Първо, федералните избори най-вероятно няма да ни излизат толкова скъпо и второ, което е по-важно, Конгресът ще прекарва много по-малко време в заседания, което ще се отрази положително на джобовете и свободата ни.

 

 

Икономическите условия в щатите

 

Място в класацията „Икономическо представяне

2010”

Място в класацията „Корпоративни данъци”

2011

Място в „Условия за малък бизнес”

2011

Прираст на населението

2000-2010

„Право на труд”

Флорида

5

5

6

17,6%

Да

Вирджиния

8

12

14

13,0%

Да

Тенеси

10

27

11

11,5%

Да

Тексас

19

13

3

20,6%

Да

Калифорния

46

49

48

10,0%

Не

Ню Джърси

48

48

50

4,5%

Не

Ню Йорк

50

50

49

2,1%

Не

Източник:Американски законодателен съвет, Данъчна организация, Съвет за малък и среден бизнес, Бюро за преброяване на населението на САЩ, Национална правна фондация за защита на правото на труд         

 

*Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 28 март 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Георги Аврамов – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.