Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Поуки от малките държави

16.12.2006
Оцени тази статия:

Рейкявик, Исландия

Защо тази студена, дъждовна земя, с нейния изцяло вулканичен пейзаж, без значими природни ресурси, е едно от най-богатите места на Земята?

В миналото, малките държави в повечето случаи реализират по-нисък доход на глава от населението, от този, който постигат големите страни, но през последни я половин век много от тях стават по-заможни дори от големи си съседи. Днес, към най-процъфтяващите места на планетата, освен Съединените щати, можем да причислим Люксембург, Хонконг, Дания и Ирландия, като нито една от тези страни не разполага с големи природни богатства.

По време на срещата на обществото “Мон Пелерин” в Исландия, която се проведе наскоро, ръководители на малки държави, които бележат успешно икономическо развитие, се срещнаха с водещи в света специалисти по пазарна икономика и професионалисти от политически институти, за да обсъдят наред с другото, поуките, които останалата част от света може да извлече от техния опит. Март Лаар, бивш министър-председател на Естония, е главният архитект на забележителното икономическо преустройство на своята страна – от беден васал на Съветския съюз в една от най-свободните (на четвърто място според Индекса на икономическа свобода за 2005 г.) и най-динамичните икономики в света. Г-н Лаар сподели, че е постигнал тези успехи, придържайки се към теориите на лауреатите на Нобелова награда икономистите Фридрих Хайек и Милтън Фридман.

След извоюването на свободата си преди 15 години Естония бързо поема по пътя към установяването на върховенство на закона, защита на частната собственост и създаване на стабилна валута. Естония премахва контрола над почти всички цени, изхвърля ненужните правила, приватизира голям брой държавни предприятия и установява режим на свободна търговия. В резултат нарастването на реалните доходи в процент на глава от населението е най-голямо в сравнение с това във всички останали бивши комунистически страни.

Днес Естония е на път да създаде първото в света “електронно правителство”: голям брой правителствени дейности се извършват по Интернет и в електронна форма. Разделяйки се с бюрократичната бумащина, естонците намалиха корупцията и разходите и постигнаха по-голяма прозрачност и финансова отчетност. Всички проектозакони се публикуват в Интернет, преди да бъдат приети, така че всеки гражданин може да ги прегледа и коментира преди да се гласуват.

Бившият министър-председател на Исландия и понастоящем министър на външните работи Дейвид Одсън разказа подробно как е поел една типична скандинавска социалистическа държава на благоденствието със стагнираща икономика и я е превърнал в икономически тигър чрез приватизация на държавни промишлени отрасли, чрез освобождаване пазара на труда и чрез преустройство на финансовата система. Исландия масово намалява данъците (например, корпоративният данък е намален от 50 на 18 процента, а данък наследство - до максимум 5 процента). В следствие на това правителствените приходи отбелязват значително нарастване като резултат от динамиката в икономиката, а държавният дълг намалява от 50 процента от брутния вътрешен продукт до 15 процента.

Един от най-големите успехи е преминаването от разходно-покривен модел на социално-осигурителна система (като тази в САЩ) към комбинация от ограничено държавно участие и частна наследявана система, което е допълнително допринася за това, Исландия да има една от най-силните и стабилните системи в света.  

Професор Виктория Кърсън - Прайс от Университета в Женева, Швейцария и председател на обществото “Мон Пелерин” посочи, че Швейцария е постигнала успех, тъй като е страна със свободна търговия (с изключение на селското стопанство), за която е характерна здравословна конкуренция между кантоните във финансово и данъчно отношение. Швейцария е държава с пряка демокрация, федерация, скрепена с договор, състояща се от дузина кантони, разделени на езикова и религиозна основа, и от над 3000 комуни, т.е. малки градове.

Предоставянето на повече управленска власт на местно равнище намалява търканията между отделните групи, които съставляват Швейцария. Това позволява на хората да вземат решение къде искат да живеят - в комуна със значителна правителствена власт и относително високи данъци като Женева, или под юрисдикцията на управление с по-ограничени правомощия и ниски данъци.

В краткото си слово за швейцарската система професор Кърсън - Прайс изтъкна, че “раздробяването на политическите единици на малки елементи” носи “огромна печалба от гледна точка на легитимността на държавата”. И така “държавата постига подчинение по един от трите начина: репресия, подкупи и съгласие. Повечето модерни демократични държави стигат до използване и злоупотреба с втория начин (политическата класа подкупва маргинални гласоподаватели, за да запази властта).” Репресията и подкупите са скъпоструващи, но не са необходими, ако управляващите могат да получат желаното от тях съгласие на управляваните, а то се постига най-добре чрез пряка демокрация в рамките на малки политически единици.

Поуката е, че големите държави могат да постигнат икономически успехи, както някои малки държави, като освободят своите икономики. Могат, също така, да постигнат по-голяма степен на демократична легитимност и много по-удовлетворени избиратели като прехвърлят част от централната власт на отделни региони и райони.

 

---------------------------------

* Ричард Ран е генерален директор на Центъра за глобален икономически растеж – проект на фондация “Фрийдъм Уъркс” .
Публикувано на 4 септември 2005 г., “Уошингтън Таймс” 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).