Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Потребителите се възползват от търговските споразумения: доказателства от търговската политика на ЕС*

Автор: Ивелина Петрова* / 23.03.2018
Оцени тази статия:

През последните две десетилетия броят на търговските споразумения се увеличава. Изследват се последиците от тези споразумения за икономиката по линия на тяхното влияние върху търговските потоци, производителността,заетостта,  заплатите и др.

Скорошните изследвания пренебрегват една област – въздействието им върху потребителите. Търговските споразумения, намаляват търговските бариери и по този начин осигуряват достъп на по-качествени продукти на по-ниски цени.

На практика, обаче, няма достатъчно доказателства за въздействието на търговските споразумения върху благосъстоянието на потребителите. Неотдавнашната обществена и политическа опозиция срещу нови споразумения (като цялостното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада или Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, между ЕС и САЩ), налага анализиране на последиците от предишни търговски споразумения върху тях.

Измерване на въздействието на търговските споразумения на ЕС върху потребителите

Направената оценка за цялостното въздействие върху потребителите на 39 търговски споразумения (договорени от ЕС и прилагани през периода 1993-2013 г.), разлага общия ефект на ефектите върху промените в цените, качеството и разнообразието. За целите на анализа като ЕС се разглеждат 12-те държави-членки преди разширяването от 1995 г. (ЕС-12), за да се поддържа последователна група от държави за анализ.

От гледна точка на нужните индикатори за анализ, цените и броят на страните на произход за всеки продукт (вид) се откриват лесно в данните за международната търговия.

Качеството на стоките и неговото измерване обаче е по-голямото предизвикателство. То може да се установи чрез измерване на разликите в пазарните дялове между продуктите, след като се  контролира за разликите в цените.

Така например, ако се вземат данни за 21-инчови LCD телевизори, внесени от Корея в ЕС-12, те имат същата цена, като тези от Япония, но пазарният дял на Япония е 20%, а на Корея - 10%. Тогава оценката на качеството за Япония ще бъде по-висока. Ако цената на японските LCD телевизори е по-висока, ще трябва да се контролира за ценовата разлика, което ще намали оценката за качество от Япония.

С така подбраните индикатори за промените в цените, разнообразието и качеството на вноса в ЕС-12 се проследява как прилагането на търговските споразумения е повлияло на потребителите. Сравнява се развитието на трите променливи за група страни, подписали търговски споразумения с ЕС, с друга, които не са. Експериментът е проведен с голям брой вариации на този подход, но резултатите винаги са много сходни: търговските споразумения повишават качеството, но нямат голямо въздействие върху цените и разнообразието. Търговските споразумения на ЕС повишават качеството на вносните стоки от търговските партньори с около 7% за период от пет години.

Търговските споразумения повишават качеството, но нямат голямо влияние върху цените и разнообразието

Тези резултати подчертават нуждата да се отчете значението на качеството. Един по-елементарен подход, при който се гледа само ефекта на споразуменията върху цените без корекция за качеството може грешно да заключи, че тези споразумения нямат ефект върху потребителите. Поне що се отнася до търговските споразумения, сключени от ЕС, целият ефект действа чрез промени в качеството. След като коригираме цените за качеството, търговските споразумения понижават (коригираните) цени с близо 7%.

Подходът не позволява да се идентифицират точните източници на подобрения на качеството, но са представени потенциалните механизми. Едно от обясненията е, че чуждестранните износители повишават качеството в подготовката за обслужването на пазара на ЕС след влизането в сила на търговските споразумения.

Общите резултати скриват в голяма степен различията между страните от ЕС, търговските партньори и видовете търговски споразумения и съответно въздействието на тези различния върху оценката за ефектите.Например, страните от ЕС с по-високи доходи (Белгия/Люксембург, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство) отбелязват много по-голямо повишаване на качеството в сравнение с други страни от ЕС. В действителност, за групата държави с по-ниски доходи в ЕС (Гърция, Португалия и Испания) въздействието на търговските споразумения работи чрез намаляване на цените, а не чрез повишаване на качеството.

Като последна стъпка от анализа се изчислява предполагаемата промяна в индекса на потребителските цени (ИПЦ), т.е. инфлацията,  на ЕС-12. Въпреки, че този индекс не е пряко сравним с данните за ИПЦ, публикувани от статистическите агенции, поради методологични различия, той споделя същата цел, а именно да измери промените в покупателната способност на потребителите.

Ние изчисляваме цялостното въздействие върху ИПЦ от търговските споразумения на ЕС, като сравняваме сегашната ситуация със сравнителен сценарий, в който ЕС не е подписал никакви търговски споразумения. Сравняването на индекса на потребителските цени в два сценария показва колко по-бедни биха били потребителите от ЕС-12 в реално изражение без либерализирането на търговията през последните две десетилетия.

Установяваме, че кумулативното намаление на индекса на потребителските цени през периода 1993-2013 г. поради търговски споразумения е било 0,24% в основната оценка. От този общ ефект приписваме около 55% на прекия ефект върху цените и качеството на вносните продукти. Останалите 45% се дължат на намаления на коригираната за качеството цена на вноса на междинни фактори за производство, което намалява цените на местните стоки. Това означава икономии за потребителите в ЕС от около 24 милиарда евро годишно.

Тази оценка е по-ниска от действителните ползи от търговските споразумения поради редица причини:

1/ основната оценка е консервативна и в долния край на получените оценки;

2/ тя разглежда само краткосрочните въздействия на търговските споразумения (за период от пет години), тъй като те могат да бъдат измерени с най-голяма точност;

3/ общият ефект е различен за различните страни, т.е. има страни от ЕС, които са се възползвали в по-голяма степен от подписаните търговски споразумения. В групата държави с по-високи доходи в ЕС положителните ефекти върху благосъстоянието са значително по-високи;

4/ Направената оценка не отчита непреките ефекти върху надценките на търговците на местния пазар заради по-голямата конкуренция или пък вноса на знание и технологии чрез вноса на стоки.

* Статията представлява резюме на български език на „The consumer benefits of trade agreements: Evidence from the EU trade policy” от Giuseppe Berlingieri, Holger Breinlich, Swati Dhingra (12 март 2018 г.).

Резюмето е дело на Ивелина Петрова, стажант в ИПИ.