Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Посредниците на пазара на труда: за ползата от тях и административния режим за техния пазар

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Пазарът на труда в своята същност не се различава от всеки друг пазар: сделките по наемане на труд носят (очаквани) ползи и на продавача на труд, и на купувача на труд. Както от опит знаем, една сделка добавя стойност, само ако разходите по тази сделка - включително разходите по търсене на партньор, дефиниране на правата и тяхната защита - не надвишават очакваните ползи. Разходите по сделките присъстват на всеки пазар, включително на пазара на труда. Тяхното намаляване може да означава само едно: увеличаване на шансовете за добавяне на стойност чрез доброволна размяна на труд срещу заплащане - ситуация, в която и работодател, и работник са по-доволни.

Това е общата рамка за анализ на ползите и разходите от законодателство, което ограничава дейността на посредниците на трудовия пазар. Дейността на посредниците е част от разделението на труда в стопанството - именно затова ни кара да смятаме, че конкуренцията между тях би следвало да води до намаляване на разходите по сделките за наемане на труд. В такъв случай отправна точка на анализа би следвало да бъдат транзакционните разходи по наемането на труд и ефектът върху тях от дейността на трудовите посредници.

Само някои от ползите от намалените разходи по покупко-продажбата на труд могат да бъдат забелязани. Но те могат да са добра аргументация в подкрепа на по-конкурентен (т.е. по-слабо регулиран) пазар на посреднически услуги. Така например, опитът показва, че ръстът на производителността на труда (и следователно на доходите) често върви ръка за ръка със значителен оборот на работни места: това означава, че някои позиции се закриват, работниците се освобождават от тях, за да се насочат към други по-производителни работни места.

Напомняме за ефектите от регулирането на пазара на трудови посредници, малко след като беше изменен административният режим, който се прилага за тази дейност. С нова наредба , приета с ПМС на 17 май 2003 г., старият разрешителен режим става регистрационен. Разликата е съществена по отношение на възможностите за административен произвол и разходи за влизане на този пазар. Първо, необходимите документи, които се изискват от администрацията, вече са изброени изчерпателно. Второ и по-важно, регистрация може да бъде отказана само при изрично изброени условия (като непълен списък на пратените документи). Това е различно от стария режим, който позволяваше отказ за разрешение по усмотрение на чиновниците в администрацията.

Принципният ни подход при анализа на законодателното въздействие изисква анализ на допълнителните ползи и разходи, които налага едно ново държавно регулиране. В този смисъл очакваните ефекти от новата промяна на този режим - без да се опитваме на измерим ползите тук - са положителни за стопанската среда, сравнени със завареното положение.

Обаче не можем да спестим общата препоръка за повече конкуренция - т.е. свободен от държавна намеса пазар - в дейността на трудовите посредници. Въпреки че са трудни за (предварително) измерване, ефектите от подобна политика биха били благоприятни най-вече за тези, за които правителството води своите "социални" политики - тези, които произвеждат доход с най-ниска производителност и които виждат най-висок риск от безработица.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!