Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Последователност vs целесъобразност при приватизацията

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

През седмицата Народното събрание одобри на първо четене проектозакон за промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, предложени от правителството.

Както вече коментирахме (връзка), сред предлаганите нови промени е и текст, който регламентира на практика нов метод за приватизация - отдаване за управление на дадено дружество с клауза за изкупуване. Макар че е малко вероятно този текст да мине на второ четене, бихме искали отново да обърнем внимание на следното:

1/ Правото на собственост може да доведе до реализиране както на определени ползи за собственика, така и до понасянето на евентуални загуби. При ясно дефинирани права на собственост собственикът е мотивиран да предприема всякакви действия, които водят до нетно увеличаване на стойността на неговата собственост. В случая с управлението с възможност за последващо закупуване няма ясно определено право на собственост, както няма и видими стимули за управителя - бъдещ собственик. При положително развитие нещата са ясни - управителят се възползва от правото си и става собственик. Не е ясно обаче какво става при обратния сценарий - когато нещата в предприятието не вървят на добре и се реализира загуба. В този случай управителят има възможност, образно казано, да си измие ръцете и да се оттегли.

2/ В предложението на правителството се крие важен сигнал по отношение на визията му по отношение на развитието на приватизацията. Въпреки декларираните намерения за въвеждане на ясни и прозрачни правила при продаването на държавните предприятия, неколкократните опити да се въведе въпросният метод за приватизация показват склонност към компромиси с принципите на парче. Предлаганият от правителството нов приватизационен метод се отличава със неопределеност на процедурата и значителна степен на дискреция. Той беше предлаган като опция при приватизацията на БТК. Сега неговото приемане се обосновава с предстоящата приватизация в енергетиката. Което може да означава, че при всеки по-заплетен казус правителството може да въвежда нови и нови правила.

3/ Едно общо решение на казуса с приватизацията е общата промяна на правилата за изпълнение на функциите на правителството като собственик на различни части от икономиката, включително тези за назначаване на управители и управителни съвети. Тогава би станало възможно да се прилагат всички възможни схеми, характерни управлението на рисков капитал и дружества със специална инвестиционна цел. За първи път предложихме тази възможност през 1993 г. След като тези правила не бяха учредени, не ни остана нищо друго освен да изследваме ролята на бюрокрацията в икономиката (виж, например тук).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!