Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Последният рицар на либерализма

Автор: Бинка Илиева / 07.10.2011
Оцени тази статия:

"Централизирането управление, подчинено на т.нар. социална справедливост, е разкош, който богатите нации може би са в състояние да си позволят дълго време без доходите им да понесат значителни загуби. Но за бедните страни, чийто икономически растеж зависи от ускореното приспособяване към бързо променящите се условия, подобен избор, разбира се, е неприемлив."

- Фридрих Хайек

 

Великата депресия (1929-1933 г.) активизира привържениците на намесата на държавата в икономическия живот. Обявеният от Рузвелт “нов курс” в САЩ и зародилата се във Великобритания доктрина на Джон Кейнс намират все повече симпатизанти. В такава обстановка са били нужни силна воля, интелектуална самоотверженост и твърдост,  за да отправиш открито предизвикателство както към социалистите, така и към интервенционистите. Тези качества притежавали Лудвиг фон Мизес и оформилия се под негово влияние Фридрих Хайек. Те започват дискусия с противниците на свободния пазар, която придобива международен размах. В хода на словесните престрелки Мизес продължава да доразвива тезата си, че отказът от свободния пазар на практика подкопава възможностите за развитие на икономиката. В издадения заедно с Хайек сборник “Колективистко икономическо планиране” (1935 г.) Мизес пише: “Там, където няма свободен пазар, там няма и механизъм на цените, а без механизъм на цените, няма и икономически изчисления”.

Още в онези години Мизес и неговите последователи поставят въпроси, които и днес звучат безкрайно актуално: може ли централизирано управлявана икономика да осигури технически прогрес и да стимулира ефективната работа?

През 1949 г. на бял свят се появява капиталният труд на Лудвиг фон Мизес, най-значимият в живота му, както и самият той го определя – “Човешкото действие: трактат по икономика”. Тук са събрани плодовете на разнообразни изследвания, започвайки от периода преди Първата световна война. Книгата е написана на достъпени образен език, а проблематиката ѝ е впечатляващо обхватна. Не е странно, че трактатът става истински бестселър и съвсем скоро е преведен на френски, испански, италиански, китайски и японски. Българският читател вeче има удоволствието да прочете книгата на родния си език.

Идеите на икономическия либерализъм Лудвиг фон Мизес не отстоява само и единствено с перо. Той е сред основателите и ръководителите на създаденото през 1947 г. Общество “Мон Пелерин”, което обединява икономисти – практици и изследователи на свободния пазар. Сред членовете на това общество са били президентът на Италия Луиджи Ейнауди, финансовият съветник на генерал де Гол Жак Рюеф, изтъкнатият германски икономист Вилхелм Репке и съотечественикът му Лудвиг Ерхард, който се смята за баща на “немското чудо”. Всички тези хора  изиграват значима роля във формирането на икономически структури в своите страни, в движението към свободния пазар и силната валута.

Мъри Ротбард озаглавява своята книга, посветена на един от най-страстните защитници на индивидуалната свобода, “Лудвиг фон Мизес – учен, творец, герой”. И сигурно за това има дълбоко основание. Тъжното е, че в по-голямата част от своя живот Мизес не е бил герой на своето време. Възгледите му са диаметрално противоположни на господстващите в първата половина на ХХ век икономически идеи. Рицар на либерализма, яростно нападащ мелницата на държавното регулиране, за своите съвременници-икономисти, дори и за тези, които признават неговия ум и ерудиция, той си остава един Дон Кихот, поклащащ се на седлото на своя любим, поостарял Росинант на либерализма.

Лудвиг фон Мизес е роден на 29 септември 1881 г. На същата дата, през 1547 г., е роден бащата на Рицаря на печалния образ.