Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Последните новини от учителската стачка

Автор: Адриана Младенова / 19.10.2007
Оцени тази статия:

Добрата новина

Въпросът, по който се разбраха двете преговарящи страни през седмицата, е децентрализиране на системата на училищното и предучилищно образование и преминаване към делегирани бюджети, като училищата стават второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Министър Вълчев публично обеща, че, ако е министър на образованието до края на учебната година, ще има матури. Защото вече години наред се отлагат зрелостните изпити по различни причини, което бави развитието на образователната система в страната.

Лошата новина

На публична дискусия министър Орешарски заяви, че ако се увеличат заплатите на учителите над 70% под натиск и с обществена подкрепа, това е ясен знак, че обществото е съгласно да се увеличат данъците. Защото в сегашната макроикономическа рамка, която се подготвя, няма възможност да се удовлетворят исканията на синдикатите, без да се направят промени и в приходната част на бюджета. Подобно развитие би било жалко, защото България е тръгнала по правилния път, а именно - към намаляване на данъчно-осигурителната тежест, улесняване на плащането на данъци, повече "пазар" и по-малко "държава". Воденето на подобна политика, обаче, изисква ясна обществена подкрепа и одобрение. Което не се вижда през последните месеци. Все повече групи отправят искания към правителството не за повече свобода и автономност, а с претенции за по-големи заплати и по-голям дял от бюджета. А повече пари в обществения сектор, раздавани "на калпак", означава по-голямо преразпределение в икономиката, защото държавата не създава стойност, тя трябва да вземе от някой, за да даде на друг.

Всъщност, делегираните бюджети, децентрализацията и автономията на училищата е равна на по-високи заплати на заетите в системата. Защото тя ще започне да функционира по-ефективно и справедливо. Но с колко ще се вдигнат заплатите на учителите зависи от умението на директорите да ръководят училищата, от мотивацията на учителите и качеството на образование, което предлагат. Без конкуренция и пазар не може да има справедлива оценка на труда в нито един сектор, включително и в образованието.

Представителите на учителите обаче искат сигурни суми и предвидимост, искат твърди обещания за проценти, тук и сега. И да има за всички. Години наред държавата е била единственият работодател в тази сфера, което създава култура на зависимост и канализира мисленето в посока, че е задължение на държавата да се грижи и осигурява добър начин на живот, а не лична отговорност.

Истината е, че правителството не може да увеличи драстично заплатите в обществения сектор без това да повлияе негативно върху икономиката. Както печатането на пари не означава забогатяване на населението и повишаването на минималната работна заплата не се бори срещу бедността. На по-висок жизнен стандарт се радват гражданите на тези страни, които се ръководят от принципите на пазара: свобода на избора, лична отговорност и доброволно сътрудничество между хората.