Посланията в управленската програма
Всяка управленска програма е достойно четиво, най-малкото за да сравни човек предизборните обещания с реалните мерки на правителството.
Няма да коментираме подробностите, тъй като ще отегчим читателите, а и за съжаление ще трябва да повторим много от препоръките, които представихме преди няколко месеца в публикацията си „България в международните класации: 70 мерки за повишаване на благосъстоянието в България", много от които липсват в настоящата програма.
Затова ще си позволим само няколко общи коментари.
1. Програмата е изпълнена с добри намерения за по-добри условия за бизнес и живот, но само откъслечно описание как ще бъде постигнати. Цел като „своевременно въвеждане в националното законодателство на новите директиви на ЕС" без изрично пояснение как ще стане не казва нищо. За да се случи това има два основни подхода – сегашният, при който просто копираме европейските текстове и по този начин около 49.9% от разходите на бизнеса у нас произлизат от европейското законодателство; и вторият, при който се прави оценка как да стане така, че да не се налагат нови разходи при въвеждане на директивите. Вторият е винаги за предпочитане, но от програмата не става ясно кой ще се използва.
2. Липсва яснота за основните политики, които имат необходимост от най-спешни реформи и които поглъщат най-много бюджетни средства – пенсионна система, здравеопазване, образование, и отбрана и сигурност. Повечето предложени мерки са по същество само козметични и не гарантират дългосрочни положителни развития. Представете си, че имате проблем с колата и тя редовно изгасва по време на движение – ако я пребоядисате няма да решите проблема, ако я претапицирате – също, ако похарчите пари за нови гуми пак ще изгасва. Това от години е пример за „реформите" в здравната и пенсионна система – атакуват се несъвършенствата, но не се мисли за генерална промяна.
3. Държавата ще ни спасява отново. Бърз преглед на основните мерки показва, че най-голяма част са свързвани с разработване на правила, изграждане на процедури и обекти, въвеждане на нови изисквания, осигуряване на предпоставки… – все мерки, които задължително са свързани с харчене на бюджетни пари и повече намеса на администрацията в живота ни. Те, от своя страна, въобще не гарантират, че ще решават проблемите, но е сигурно, че ще натоварват всички. Както се вижда от графиката по-долу, най-важните мерки, свързани с намаляване на тежестта за правене на бизнес и улесняване на правилата са незначителни като брой и са по-скоро изключение в програмата.
Общото впечатление от програмата е, че отново някой има най-добрите намерения да се погрижи за нас, но все още няма ясна представа как да го направи. Затова е най-добре да остави това на всеки отделен гражданин и бизнес като предостави достатъчно гаранции, че правилата са лесни и се прилагат за всички без изключение.
