Поредно отлагане на реформите в пощите
В закона за пощенските услуги е записано, че пощенските услуги се ползват с държавен монопол до 31 декември 2005 година. През декември 2005, обаче, правителството внася в парламента предложение за удължаване на този монопол до 31 декември 2008 година. “Обосновката” за удължаването е следната”:
“Във връзка с изтичащия на 31 декември 2005 г. държавен монопол върху резервиран сектор от универсалната пощенска услуга и за продължаване на постепенното и управляваното либерализиране на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга, в съответствие с чл. 1 от Директива 2002/39/ЕО се предвижда временно удължаване (до 31 декември 2008 г.) на държавния монопол върху резервиран сектор от универсалната пощенска услуга (измененията на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби). Удължаването на държавния монопол се осъществява при поетапно (съответно от 1 януари 2006 г. и от 1 януари 2007 г.) намаляване на границите за тегло и за цена на пощенските услуги, включени в резервирания сектор, съобразно изискванията на Директива 2002/39/ЕО. Целта на предложените измененията е пълно хармонизиране с разпоредбите на Директива 2002/39/ЕО към датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
От приложената обосновка на закона разбираме, че целта на удължаването на монопола е продължаване на постепенното и управлявано либерализиране на услугите, каквото и да означава това. Зад това, обаче, прозира страхът от промяна, страхът от конкуренция. Поради този страх, който действа вече 16 години, реформите в страната се случват или в резултат на криза, или в резултат на външен натиск.
Интересно е, че продължаването на монопола на български пощи с три години се нарича “временно”. Само ще посочим, че също така временно този монопол вече беше удължен за три години – от 2002 до 2005. И тогава отново се казваше, че удължаването е само “временно”. Изглежда, обаче, временните неща в България са доста дълготрайни и постоянно удължаващи се.
Какви проблеми се създават от пощенския монопол?
-
Български пощи получават субсидия от държавния бюджет всяка година
-
Български пощи не заплащат лицензионни такси, за разлика от останалите компании в сектора
-
Български пощи имат монопол, който обхваща голяма част от пазара
-
Липсата на конкуренция води до липса на избор за клиентите
-
Цените на пощенските услуги се определят административно и както всички административни цени в България постоянно растат нагоре
-
Качеството на услугите не се подобрява
Вместо да се отлагат реформите, те би трябвало да се извършат много по-бързо. Добър пример в това отношение е Нова Зеландия. Само няколко години след премахването на монопола в Нова Зеландия резултатите се проявяват – производителността на труда нараства двойно, цените спадат с 30%, пощенските пратки се увеличават с 30%, а бившата монополна компания няма нужда от субсидии.
Какво може да се направи в България?
Монополът на Български пощи най-после трябва да се остави да изтече без повече “временни” удължавания. Това ще позволи навлизане на конкуренти на пазара и повече избор за клиентите. Докато новите компании се установят, Български пощи трябва да извърши реформи, които да увеличат ефективността и. Това най-добре може да стане ако компанията се приватизира.