Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Поредната безсмислица в туризма

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:
 

  През седмица бе учреден „национален туристически борд”.Защо е национален, а не е над-национален – не е ясно.Каква му е мисията – също не е ясно.Ясно е, че ще събира членки внос, от 1 000 до 7 000 лева.Мисията му също не e ясна. Между другото се казва, че щял да представлява пред правителството и защитава интересите на своите членове.За да защитаваш някого, някой трябва да му пречи.Има два варианта – пречи правителството и пречи конкуренцията.Че правителството пречи – това е факт. Туризмът си работеше добре и без закон за туризма. Последният бе приет през 1998 г. и оттогава датира допълнителното данъчно облагане на туристическите услуги.В момента правителственият „орган” (агенция, част от министерство или каквото и да е) харчи средно 6-7 милиона лева на година за дейности в областта на туризма. Тези пари той събира от туристическия бизнес и от другите данъкоплатци.Няма нито една функция, извършвана от този „орган”, която да не може да бъде извършвана от частно предприятие на свободна договорна основа. Категоризацията на хотели и заведения спокойно може да се прави от компании като „Туф”, „Веритас” и „СеЖеЕс” и на техните свидетелства туристите и операторите ще вярват много повече.Изследванията на текущото състояние на туризма, неговите услуги, персонал и потоците туристи спокойно могат да се правят не от гранична полиция (както е сега по повод потока туристи за нуждите на статистиката на платежния баланс), а от университети и няколкото регистрирани института по туризъм, които тъй или иначе се шляят без работа докато не падне някой проект, финансиран я от европейски, я от американски данъкоплатци.Тъй наречената национална реклама, дори ако сериозно се смята, че е необходима, може да бъде поръчана от министър-председателя, президента, техните заместници, от внука на китайския император, от продавачите на недвижими имоти в курортите, от спасителите на плажа, от учителите по ски, от съюза на гларусите и този на коминочистачите и дори от различните деятели в областта на туризма, доколкото и защото всичките тези хора имат особен интерес да правят такава реклама. По този начин ще бъдат спестени почти половината от парите за издръжка на „органа”.Втората хипотеза е, че „туристическият борд” ще се бори срещу конкуренция. Това той може да прави по два начина: като чрез различни разрешителни режими пречи на други деятели да навлизат в бизнеса и като моли, предлага и съдейства на правителството да изработва, прокарва и прилага нови регламенти за ограничаване на свободата на договаряне в отрасъла. В крайна сметка става дума за едно и също. Има и трети начин – чрез ценово регулиране и картелен комплот, но, струва ми се, той е неприложим.Иначе казано, „бордът” ще има за задача да съдейства на правителството да пречи на туризма, за да може след това да му представлява интересите и да го защитава. Затова той ще почне да се бори за изключителна представителност. Защото обаче има разнообразие в туристическата промишленост, други хора ще опитат да създадат нов „борд” в допълнение към вече съществуващите структури и браншови камари. Всички ще искат от „органа” да ги признае за легитимни и национално-представителни.Боже, кому е нужно всичко това?