Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Популистки законодателни идеи, които могат да дестабилизират банковата система

Автор: Красен Станчев / 13.02.2015
Оцени тази статия:

Красен Станчев[i]

 

Стихийно, с неприлична за законодаване бързина и без изискваните от закона за нормативните актове оценка на въздействието и обсъждания, за около месец в парламента бяха внесени и започна обсъждане на четири законопроекта, които, ако бъдат приети, ще дестабилизират банките.

Това ще стане с увеличаване на разходите по и блокиране на изпълнението на договорите. Такъв е общият знаменател на четири законопроекта, внесени от народни представители както от властта, така и от опозицията. Това са законопроектите за изменение и допълнение на закона за адвокатурата (внесен от председателя на комисията по правни въпроси), ГПК - два законопроекта (внесени от народни представители на Патриотичния фронт и фронт и БСП) новият законопроект за защита при свръхзадлъжнялост на физическите лица (внесен от народни представители от АБВ). Последният законопроект е рециклиран вариант на предишни законодателни идеи на БСП. 

 

Адвокати и качество на изпълнението

Най-лесно подлежат на описание вредните идеи за изменение на закона за адвокатурата.

Според сегашния чл. 32 местен и европейски адвокат "има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент".  Това право е нужно, за да се осъществи частния договор между клиента и защитника. Това е частна обществена функция на адвоката.

С една нова алинея на същия член функцията на адвоката от частна става публична: той ще "удостоверява" и "проверява" подписи и документи.  Тази проекто-разпоредба гласи:

"[адвокатът] ... удостоверява подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване, подписите и съдържанието на пълномощни по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите [ЗЗД], както и верността на преписи и извлечения от книжа и документи по ред, определен от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет." 

За непосветените са нужни следните разяснения:

  • проверката и удостоверяването на документи, подписи и пълномощни е основание на доверието между страните по всеки договор и затова тя е обществена, и затова е важно проверяващите да не са в конфликт на интереси и да извършват това по занятие;
  • според посочения чл. 37 от ЗЗД това е занятие на нотариусите;
  • новата функция на адвокатите ще е предмет на саморегулиране от самите адвокати, най-вероятно министърът изобщо не е питан за приписаната му нова функция;
  • когато адвокатите започнат изпълнение на новата си функция, те ще окажат в (потенциален) конфликт на интереси, защото ще имат право да проверяват документи и договори на две и повече страни по сделки и договори;

Това ще оскъпи процеса на изпълнение на договорите поради следните няколко обстоятелства:

  • хонорарите на адвокатите са по-високи от тарифите на нотариусите;
  • около 600-те нотариуса са контролирани от страните по сделките, от банките (които обикновено работят с познати реномирани нотариуси), от гилдията и от министъра на правосъдието; определено може да се смята, че след няколкото известни злоупотреби на нотариуси (както впрочем и след неизвестните) нотариалната гилдия е прочистена от неудачни членове, а и няма интерес такива да се появяват;
  • адвокатите са приблизително 14 000; те много трудно могат да бъдат контролирани от гилдията им, поради възможния и почти непроверим конфликт на интереси, те не могат да бъдат контролирани и от страните по сделките и договорите, а министърът на правосъдието изобщо не му е работа да се меси в частни договори;
  • нотариусите са обучени да проверят и удостоверяват, адвокатите - само донякъде, защото работата им е друга.
  • доверието между страните по договорите и сделките е обществен капитал[ii], ресурс за да се работи и живее по-добре; но то е и чупливо обществено достояние - когато се наруши, отрицателните последиците са трудно изчислими.

Очевидно е, че замисълът на законопроекта е да изземе бизнес от нотариусите и да го прехвърли на адвокатите. Едва ли реномираните адвокати веднага ще се заемат с нови функции. Онези обаче, които нямат много работа, ще заемат веднага с тях.  Много е вероятно в крайна сметка частната защитна функция на адвокатите да бъде поне частично дискредитирана.

 

"Долу банките!"

Това е лозунгът, който обединява вносителите на промени в ГПК от БСП и Патриотичния фронт (ПФ).

На пръв поглед промените са безобидни.

Основното в идеята на ПФ е да отпадне т. 2 на чл. 417 от ГПК.  В този текст се казва всъщност, че основание за издаване на заповед за принудително изпълнение може да бъде "документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките". 

Когато се премахне този текст, основните кредитори в страната губят едно от основанията за започване на производство и събиране на вземания. Тези основания изобщо не ощетяват длъжниците. Чл. 444 от същия ГПК изрично ги защитава. (За това ще стане дума по-долу.) Тук е по-важно да отбележим, че отпадането на тази на вид маловажна причина за възбуждане на заповедно производство е огромен стимул за неизпълнение на задълженията за връщане на заеми и плащане на данъци.

В проектозакона за изменение на ГПК подходът е по-софистициран. Става дума за следното:

  • от въпросната т. 2 се заличават "банките", но те се вписват като отделно-стоящ правоимащ субект на събиране на вземания с нова точка 10 на същия член;
  • това им право обаче се обезсмисля с други промени в същата глава "Заповедно производство" на ГПК;
  • с изменение на чл. 418 в процедурата се включва съда, който следва да бъде уведомен от съдия изпълнител, че заповедното производство е започнало, а с изменение на чл. 421 се дава право на длъжниците да подадат заявление в съда за спиране на процедурата, която възможност е описана така: "Когато възражението е подадено от едно от задължените лица, съдът може да спре изпълнението само по отношение на това лице."
  • всъщност се дава възможност всеки длъжник да си организира съдебна кампания за спиране и анулиране на неговите/нейните договорни ангажименти;
  • на това отгоре, с промяна в чл. 435 на длъжниците и техните близки се дава възможност за спиране на принудителното производство на всеки етап от неговото осъществяване.

 

"Да живеят длъжниците!"

Такова е общото настроение на законопроектите на ПФ, БСП и АБВ.

Банковото право в България, включително съответните разпоредби на ГПК, защитават спестителите, хората, които си държат парите в банките. "Клиентите" на банките биват два вида: спестители и кредитополучатели, длъжници. Банката отдава назаем чужди пари, тези на спестителите.  Като правило спестителите в България са много повече от кредитополучателите.  В най-популярната банка сред населението това съотношение е 70 към 30. Само в две банки, едната от които фалира, спестителите са предимно или специфични юридически лица (във фалирала - държавни предприятия), или бюджета. В една или две банки спестителите са повече от 80 на сто от клиентите на банката. С нужния скепсис може да се приеме, че у нас спестителите са около 65% от всички клиенти на банката.  И това е причината банките да имат относително по-стриктни права при събирането на вземания, относително и в специфичния случай на т. 2 от 417 равни на тези на другите големи кредитори.

В ролята на спестителите в капитализирането на банките и тяхната дейност се крие и обществената роля на банките като посредник.

В защитата на длъжниците като физически лица има едно безспорно основание: когато юридическо лице е задлъжняло, то фалира без задължително участващите в него физически лица да са жизнено застрашени. При задлъжнялост на физическите лица случаят е точно обратният.

Затова споменатият чл. 444 от ГПК описва осем категории вещи на физически лица, срещу които не може да бъде насочено заповедното, принудителното производство.

Рециклираният законопроект на АБВ въвежда критерий за "свърхзадълженост" - 5 000 лева.

При това не е ясно:

  • на какви основания са определени тези 5 000 лева, например може да се въведе аргумента, че това са около 6 средни месечни заплати за 2014 г.;
  • но същият този аргумент може да бъде (и вероятно при обсъжданията в комисиите и в пленарна ще бъде) основание за вдигане на прага на задължения.

Но това не е всичко.

Законопроектът предвижда процедури по предимно охранително производство, т.е. правата на кредитора са изведени извън него и неговите интереси (и на спестителите и данъкоплатците) не са взети и не могат да се вземат предвид.

Договорите, които са довели до това състояние физическото лице, се оценяват само от гледище на неговите виждания, положение и факти. Това е презумпция за правота и задължение на съда да я следва. Актът на съда по произнасяне по договора не подлежи на обжалване и контрол.

Цялата процедура е безплатна за длъжника, т.е. покрива се от данъкоплатците.

 

Защо?

Доколкото може да се съди по банковата и съдебната статистика (например оспорване на производства по чл. 417 от ГПК), случаите на действително въвеждане на защитните клаузи на чл. 444 и другите охранителни производства по ГПК са крайно малко - под 1% от започнатите производства.

Аналогично на това, международните сравнения показват относително ниска задлъжнялост на домакинствата в България за разлика от повечето страни в Европа. Но тук спестяванията се увеличават, което е признак, че физическите лица имат доверие в банките.

Иначе казано, не е ясно какви са причините за описаната необичайна законодателна деятелност.

Вероятно, освен обикновения лобизъм в интерес на адвокатското съсловие, обяснението е, че в очакване на следващите избори всички парламентарни партии се опитват да се изкарат приятели на народа.

Затова и няма дори елементарни анализи на въздействията и почти никаква количествена аргументация на внесените законопроекти.

 

 


[i] Авторът е доц. в СУ, управител на КС2 и председател на УС на ИПИ.

[ii] Това е едно от откритията на Нобеловия лауреат по икономика за 1972 Кенет Ароу.