Поправката „Корнезов“

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Идеите на г-н Корнезов за промени в ГПК, утвърдени единодушно от правната комисия на Народното събрание (доколкото знаем, без участието на депутати от ОДС и гласувани на първо четене в пленарна зала) предизвикаха силен отзвук. Това обсъждане би трябвало да се случи преди гласуванията. Дебатът показва защо е необходимо предварително обсъждане на въздействията на законодателството.

В основата на предложенията стои елементарно неразбиране. Затова и използваните „аргументи“ в тяхна подкрепа – от „вижте к’во става по-морето“, през „защита на работниците“, до „приватизацията досега е била непрозрачна“ – са несъстоятелни (т.е. не се отнасят към предмета, за който се спори) или просто глупави.

Търговската сделка е договор, т.е. свободно волеизявление на две страни. Когато зад едната страна стои правото на прокурора да разследва сделки по свои усмотрение, сделката не е равноправна, сиреч не е свободна.

И сега законодателството не пречи на страните по приватизационни договори да се обръщат към съда, за оспорване на задължения и изпълнения по договорите. На прокуратурата и сега никой не й пречи да търси персонална отговорност.

Това, че днес приватизацията се определя като „непрозрачна“ не означава, че отделните договори са били сключвани в правен вакуум. За сделките по линия на преговори с купувач (над 80 на сто от продажбите) традицията е била такава, каквато е била. Нито продавача, нито купувача, нито предприятието могат да станат втори път девствени, колкото и да се опитват.

На това отгоре всяко предприятие е съвкупност от договори, права и задължения. И при тях лентата не може да се върне назад, следователно прокурорското действие и евентуалното решение на съда ще трябва да прехвърлят съответните права и задължения, да върнат – при съответната хипотеза на решение – част от придобитата цена по продажбата и да възмездят за последвали действия.

Слабо е вероятно това да се случи в широк мащаб. Може би е по-лесно да се направи списък за ренационализация, каквато амбиция очевидно има, макар и вероятно не у самия г-н Корнезов. Ако проблемът е защитата на работниците от „лошите капиталисти“, възниква въпросът: защо се предполага, че прокурорът може да прави това по-добре от самите работници и техните съюзи.

Прокурорът ще е страж на „държавния интерес“. Както вече многократно се писа, това понятие не може да бъде определено. И г-н Корнезов дори е съгласен с тази констатация. Но сетне идва новото откритие: именно защото този интерес не може да се определи, той трябва да се защитава от прокуратурата. Става дума за нещо като опазване на нищото. Както казва един известен предвестник на тоталитарното мислене: „нищото на едно нещо е едно определено нищо“.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.