Понякога стоя и си мисля, понякога просто стоя…

Добре го е казал Мечо Пух! Ако има ден, в който със сигурност му се е налагало да мисли, то това безспорно е бил денят за размисъл преди изборите. Денят, в който всички ние се събираме, забравяме за всякакъв алкохол и започваме трескаво да мислим за предстоящите избори. Така се замисляме, че често си пропиляваме цялата събота[1]. В крайна сметка, на кой ли би му хрумнало да употребява алкохол точно в събота – това си е рядко срещано явление в България.

През последните дни реалностите на българската демокрация отново напомниха за себе си. Опитите за обсебване на властта достигнаха нови висоти, като тук се включват както скандалните промени в изборното законодателство, така и странните (политически) решения на българския съд. Чуваемостта и реакциите обаче също бяха на ниво. Коментарите по медиите, че дори и по улиците, в голямата си част си заслужаваха. Стигна се и до вето на президента. Много хора биха казали, че всичко това е една игра, но нещата едва ли са толкова прости. Всички тези събития и това, което предстои да се случи, ще ни покажат много от проблемите пред обществото ни, но нищо чудно и да покажат, че демокрацията малко или много работи. Може би и ние, като гласоподаватели трябва да спомогнем за това.

Покрай всички глупости на управляващите през изминалата седмица обаче се промъкна и отмяната на деня за размисъл. Ден, който на моменти може да бъде доста дразнещ. Ден, в който ни се налагат допълнителни ограничения. Ден, в който изборите трябва да обсебят живота ни и да се съобразяваме с тях. Денят за размисъл си лъхаше на комунизъм отвсякъде и добре, че вече го няма.

[1] Изборите са винаги в неделя.