Помагало на избирателя в епохата на популизма – част I

АЗБУКА НА УПРАВЛЕНИЕТО НА СЛУХОВЕТЕ

 

Съдържание

  • Определение
  • Условия на устойчивост на слуховете              
  • Цели на разпространението
  • Най-важната цел
  • Особености на времетраенето на слуховете
  • Какво трябва да се помни
  • Кой може да се възползва от това помагало

 

Определение

Слуховете са официално или документално-фактически-статистически непотвърдени съобщения, които се пускат в обръщение както в междуличностни, така и в официални канали за информация.

Условия на устойчивост на слуховете

  • Правдоподобност (зрънце на истинност), прикриваща дезинформацията;
  • Достоверност (връзка с общоприети вярвания и представи за човешката природа);
  • Предполагаемото да изглежда като действително;
  • Простота на привидно обяснителния характер на съобщението;
  • Невъзможност или трудност (високи разходи) за проверка;
  • Авторитетност на източника, мнима или реална, от публично лице и/или с позоваване на лично свидетелство някъде по веригата;
  • Повторяемост;
  • Привлекателност и занимателен характер на съобщението (липса на скука или скука, алтернативна на друга скука);
  • Липса на задължение на разпространителя да вярва на разпространявания от него/нея слух, но все пак при спазване на условията a-g;
  • Заинтересованост на разпространителя;
  • „сексапил“ на слуха;
  • Речева форма, приличаща на псувня, притча или лирика от популярна, поп-култова песен, може и заглавие на филм.

 

Цели на разпространението

  • Създаване на привидно-истинна действителност;
  • Оптимално разпространение на тази истина;
  • Сътворяване на определено илюзорно мнение за някакво събитие, положение на нещата, човек или човешки и обществени отношения;
  • Притъпяване на обществената нетърпимост или създаване на такава търпимост към въпросните илюзорни събития, неща, хора и отношения;
  • Замъгляване на способностите и възможностите за самостоятелна преценка;
  • Създаване, разпространение и затвърждаване на предразсъдъци;
  • Измайсторяване на подозрителност към действителното положение на нещата и/или поне на нежелание за проверка на съответствие;
  • Подготовка на другите, т.нар. общество за определено планирано деяние или събитие;
  • Разпалване на страх, смут или възмущение спрямо алтернативите на това действие и събитие;
  • Възникване на очакване, в най-добрия случай – на обществено въжделение за такова деяние или събитие;
  • Преиначаване на историята, за да се притъпи паметта и да се ограничат поуките и способността за преценка;
  • Проверка и изместване на други очаквания и въжделения;
  • Вменяване на рационално невежество спрямо попълзновенията на конкурентни слухове;
  • Подновяване и замяна на едни слухове и система слухове с друга, когато първите се износят, превърнат се в „скука“.

 

Най-важната цел

Най-привлекателната, но и най-трудно постижимата, цел е управлението да се закрепи изцяло на слуховете, на една измислена действителност. За личните отношения този проблем е без значение – ако възникне, въвлечените в „реалността“ могат да отидат на изповедник или психиатър (поп, имам, равин, друг помагач и знахар по призвание). Обществата, колкото и да приличат на лудница, не са лудница. Кокурентните слухове ще разрушат „реалността“. Текучеството на кадри на императорска длъжност в Древния Рим е най-яркото иаторическо доказателство въпреки всеобхватността на тогавашната социална държава и възприемчивостта към всевъзможни вярвания, да не говорим за популярността на зрелищата.

 

Особености на времетраенето на слуховете

  1. Времетраенето и устойчивостта на слуховете зависи от това доколко добре са спазени посочените по-горе условия за устойчивост, от способността на обществото да забравя и/или да проверява съобщения; от условията за тази памет, от хората със способности да мислят самостоятелно и да проверяват, от институциите (записи, регистри, статистика, деловодство) и от леснотата на достъпа до тях.
  2. Липсата на такива хора и институции определено подпомага устойчивостта и времетраенето на слуховете – те се закрепват по-бързо и траят по-дълго.
  3. Слух, който е „подкрепен“ с международен източник, анализ или статистика, е по-дълготраен и „достоверен“ – тези източници или не подлежат на проверка, или инстинктивно се смятат за надеждни, или просто проверката изисква повече усилия и разходи.
  4. Слуховете не са чудеса, необясними събития, а тълкуване на действителни или измислени събития; затова те не са „чудо за три дни“.
  5. Повторяемостта на съобщението и авторитета на вестоносеца са от ключово значение за времетраенето на слуховете.
  6. Такова значение имат и силата, и професионализмът на разпространителите на попрището на дискредитиране на разпространителите на други, алтернативни слухове.
  7. Слухове, разпространявани от частни (в смисъл на непублични), неизвестни и без авторитет приносители са по-скоро краткотрайни. Обратното е положението със слуховете, разпространявани от публични личности – независимо дали това са журналисти, коментатори („говорещи глави“) или политици и политически партии. Най-дълготрайни са слуховете, които се разнасят и от частни, и от публични разпространители.
  8. Важно е също така слуховете да се проверяват като сила на разпространение (одобрение – неодобрение, съгласие – несъгласие и пр.) от изследвания на общественото мнение – те представляват независима проверка на успеха, устойчивостта, начина на живот и времетраенето на даден слух.

 

Какво трябва да се помни

  • Възприятието е реалност.
  • Границите на нашия свят са нашите експерти, онези, на които вярваме.
  • Хората знаят малко за онова, което те си въобразяват, че могат да направят и управляват; правителствата и политическите партии не знаят повече.
  • Един Нобелов лауреат по икономика твърди, че една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората този факт, но икономистите рядко правят точно това – много често, като инстинктивно признати авторитети, те участват в разпространението на слухове.
  • Същото важи и за политолози и политовъди. За социолозите стана дума по-горе.
  • “Има два фундаментално различни начина, които човекът, стремящ се към поддържане на живота, е принуден да използва, за да задоволява своите желания. Това са работата и кражбата, собственият труд и присвояването на труда на другите” (Франц Опенхаймер).
  • Често онези, които не могат да грабят, крадат (по граф Никита Панин).
  • „Всеки обича да бъде корумпиран“ (Стив Пейович).
  • „Колкото повече закони, толкова повече бандити“ (Лао Дзъ).
  • Тайната на събирането на пари в политиката е в обещанието, че ще се раздават пари.
  • Съревнованието за привилегии и помощи има своята алтернативна и обществена цена, която е равна на разходите за осигуряване на одобрение, участие и финансиране от онези, които не “печелят” привилегии и помощи.
  • Няма начин едно мнозинство да живее дълго за сметка на едно малцинство, обикновено се получава точно обратното (Фредерик Бастиа).
  • Когато чуя „отечество“, „народ“ и „справедливост“, разбирам, че някой нещо ще краде (по Михаил Ефграфович Салтиков-Щедрин).
  • Всяко купуване, включително това на гласа на избиратели, със свои или чужди пари, за себе си или за някой друг, опира до следните няколко нормални и закономерни сценария (обяснени по Милтън Фрийдман, друг Нобелов лауреат по икономика): 1. със свои пари за себе си = грижа за качеството и цената; 2. с чужди пари за себе си = грижа за високо качество, безразличие към разходите; 3. със свои пари за някой друг = безразличие към качеството, грижа за разходите; 3. с чужди пари за някой друг = безразличие и към качеството, и към разходите. Който и сценарий да се случи (този с чуждите пари бива избиран по-често), безплатен обед не съществува.
  • „Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа” (Иво Беров).

 

Кой може да се възползва от това помагало

Освен избирателите, то може да е от полза на:

  • Създателите на слухове,
  • Политически кандидати и вождове на политически партии,
  • Разпространителите на слухове, споменати по-горе, но още и т. нар. тролове.

Свързани публикации.