Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Полскиятзакон за свободата на стопанската дейност и някои неаналогичнибългарски решения

15.12.2006
Оцени тази статия:

Полският сейм гласува закон за стопанската свобода. Той се нарича точнотака и влиза в сила от 1 май т.г. Т.е. в деня на формализирането начленството на страната в ЕС. Който знае полски може да го намери илина страницата на полския сейм, или на страницата на ИПИ(заедно с няколко отзива за това законодателно начинание, публикуванив полската преса).

Идеята е да се гарантира свободата за водене на бизнес по начин, койтоне може да бъде нарушен от институциите на съюза. За този замисъл обачене се говори много поне от официални лица. Те по-скоро се позоваватна добрите европейски практики и изисквания.

Под стопанска свобода се разбира правото на всеки да се занимава сбизнес по свое усмотрение, което право може да бъде ограничавано самос цел гарантирането на същото право на всички.

Законът на Полша съдържа някои заслужаващи внимание решения.

Едно такова решение е отделянето на инспекциите и ограничаването натехния брой до няколко на година. Това се отнася включително до данъчнитеинспекции. (Те могат да бъдат до три на година, по различни поводи ине могат да траят повече от две седмици.) Когато тези изисквания сенарушават, фирмата има право да не се подчини, т.е. просто да изгониили недопусне проверяващите до своите записи и работа.

Друго нововъведение е, че лицензионните режими се свеждат от деветна пет. На лицензиране вече не подлежат например такива услуги катовъздушни превози. В резултат се появиха компании, които планират дапревозват пътници от Варшава до Берлин за около 30 евро, за други направленияв Европа цената вероятно също ще падне до под 100 евро.

Мълчаливото съгласие се въвежда за преобладаващия брой поводи за административнорегулиране на стопанската дейност – от регистрацията на фирмата до преустановяванетона дейността.

И не на последно по значение е използването на информационни технологиии Интернет. Тази стъпка е възможна, тъй като се уеднаквяват формуляритеи се премахва дублирането на документи и информация, събирани от държавнатаадминистрация.

Как се стигна до приемането на този закон?
В Полша от януари 2001 г. действа закон, подобен българския закон заограничаване на административното регулиране и административния контролвърху стопанската дейност. Той се нарича “закон за стопанската дейност”и бе резултат на обсъждания, които, заедно с подготовката по прилаганетому, продължиха около шест години. За разлика от България този законпремахна или опрости режимите, които не съответстваха на неговите изисквания.(В България тази работа бе оставена на добрата воля на администрациятаза периода след приемането на аналогичния закон, при запазване на почтичетиридесет лицензионни режима.)

За разлика от обсъждания по закона за стопанската дейност, когато инициативатаидваше от политическите партии и международни програми, водеща роляза приемането на закона за стопанската свобода имаха организациите наделовите среди в Полша. Както вече стана дума, те бяха мотивирани предивсичко от идеята за гарантиране на своите права и свободи след присъединяванетона страната към ЕС. Бъдещето ще покаже дали от началото на следващатагодина полският бизнес ще успее да прокара и една друга своя идея –въвеждането на плосък данък. (Тази идея започна да се пропагандира отняколко мозъчни тръста и Лешек Балцерович през 1998 г. Сетне правителствотосе отказа от реформа на фиска. Това предизвика и оставката на Балцеровичкато министър на финансите на предишното правителство.)

В България подобни процеси или изобщо не се забелязват, или – когатоса започнали – безбрежно изостават. Все пак още са възможни положителнипромени, ако бизнесът разбере, че те съдържат зачатък в сегашния и тепърваподлежащ на прилагане закон за ограничаване на административните режими.Между другото, в един от предварителните варианти на този закон имашеопит за определяне на стопанската свобода по смисъла на чл. 19 от конституциятана България, но консервативното правно създание дълбоко се възмути оттози опит и текстът отпадна. Същото се случи и със списъка на лицензируемитедейности: първоначално те бяха шест, а не тридесет и девет.

За да се види къде се намира България, ще приведа един пример със систематаза регистрацията на търговци и фирми в България.

Европейският съюз не се слави с най-добра обща практика в тази област.Но има някои страни-членки, например Ирландия (1), които се взимат катокритерий за сравнение. За сметка на това съюзът проявява завидна рационалностпри съставянето на препоръки за страни, които засега са далеч от членствов него.
В долната таблица са резюмирани препоръките на ЕС по повод протичащитереформи на фирмената регистрация в Босна и Херцеговина и Сърбия. (ВЧерна Гора положението е много по-добро от това в ЕС.) Това позволявада се онагледи съответствието на българската система на тези препоръки.

Препоръки на ЕС исъответствие на българската система за регистрация

Препоръки

Съответствие / Развитие

Въвеждане на единен формуляр за регистрация

Липсва (Дори не се обсъжда)

Установяване на единна точка за контакт съссистемата за регистрация

Липсва (Обсъжда се при лицензионни иразрешителни режими, но не и при фирмената регистрация)

Въвеждане на единен идентификационен номер

Липсва (Отлага се поне от 1996 г. насам)

Предприемане на мерки за премахване надублирането на събираната от държавната администрация информация, документи иформуляри

Липсва (Изисква се при лицензионни иразрешителни режими – където засега не се прилага, но не и при фирменатарегистрация)

Въвеждане на срокове за обработване назаявленията за регистрация на фирми

Липсва (Въвежда се при лицензионни иразрешителни режими)

Мълчаливо съгласие

Липсва при регистрацията на фирми, но имаплах опит за въвеждане при лицензионни и разрешителни режими

Използване на информационни технологии иИнтернет

Липсва и дори не се обсъжда