Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Половината осигурени извън столицата са на минималния праг

Автор: Петър Ганев / 12.07.2013
Оцени тази статия:

На фона на продължаващите протести в страната и новините за евентуална актуализация на бюджета, през последните дни отново се заговори за промени в осигурителната система. Чуха се всякакви екстравагантни и дори противоконституционни предложения, като това да се „вземат” парите от частните пенсионни фондове, но отново малко внимание бе отделено на влиянието на минималните осигурителни прагове върху заетостта в страната. Нека напомним, че това неглижиране на темата е неизменна критика в докладите и позициите както на ЕК[1], така и на МВФ[2]. Ето че сега разполагаме с още данни, които категорично показват размерите на проблема и досега не са ставали публично достояние.

През миналата година публикувахме анализ на осигурителните и административно-регулаторни тежести върху труда в страната и за пръв път посочихме с конкретни данни, че един на всеки четирима се осигурява на или близо до минималния праг. Сега, отново благодарение на работата на колегите от НОИ, разполагаме не само с данните и за 2012 г., но също и с разбивка по региони[3]. Аналитично неведнъж е посочвано, че този проблем е предимно регионален, но досега конкретни данни никога не са били цитирани. А те са повече от тревожни.

Очаквано в София подобен проблем почти няма – едва 5% от работещите в столицата се осигуряват на или близо до минимума. С други думи, заплатите в София са сравнително високи и покачването на минималните прагове не оказва сериозно влияние. В страната обаче положението е коренно различно. В Хасково например, почти 60% от осигурените са на или близо до минимума. Това означава, че всяко покачване на минималните прагове автоматично оскъпява труда на повече от половината заети в Хасково, което неизбежно притиска заетостта надолу.

Осигурени на или близо до минимален праг (% от осигурените по региони, 2010-2012)  

Източник: НОИ

* Използвани са данни на НОИ за 16 икономически дейности за периода 2010-2012 г., които обхващат близо 1 млн. осигурени лица. За осигурени на или около минимума се приемат всички, които се осигуряват на или близо до прага – с толеранс от 10% над административно определения праг.

 

Така е и в други региони – в Благоевград, Видин и Плевен 50% от заетите се осигуряват около минимума. В Русе и във Варна 40% са около минимума. С други думи, ако оставим настрана София, то из страната минималните осигурителни прагове играят изключително важна роля, като всяко тяхно движение автоматично влияе на поне половината заети. Нещо повече, през последните години влиянието на минималните прагове се разширява. Един от най-сериозните удари е във Варна, където през 2010 г. 25% са били около минималния праг, а през 2012 г. вече говорим за близо 40% на и около минимума.

Всичко това съвсем не ни изненадва, а просто потвърждава вече изказани аргументи. Системата на минималните осигурителни прагове има изключително силно влияние в страната, което бива неглижирано на фона на София. Сляпото покачване на минималните прагове в годините на криза, тоест със спадаща заетост, направи така, че вече почти половината от заетите в страната (без София) са на или близо до минимума и всяко покачване на праговете автоматично депресира заетостта в много региони. Това е едно от обясненията за проблемите на пазара на труда и липсата на нови работни места, потвърдено както от международните наблюдатели и институции, така и от конкретните данни. Необяснимо е желанието на институциите да коментират всякакви теми, както посочихме – и противоконституционни такива, но упорито да отбягват всеки критичен поглед към системата на минималните прагове и ефектите върху работните места.

 


[1] Виж позицията на ЕК (тук): „...Да преразгледа минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицираните работещи...”

[2] Виж позицията на МВФ (тук): „...Трябва да се разгледа също и ефектът върху заетостта от по-високите минимални заплати и минимални социално-осигурителни прагове...”

[3] Използвани са данни на НОИ за 16 икономически дейности за периода 2010-2012 г., които обхващат близо 1 млн. осигурени лица. За осигурени на или около минимума се приемат всички, които се осигуряват на или близо до прага – с толеранс от 10% над административно определения праг.