Политики за улесняване на малките и средни предприятия в Европа

В наскоро публикуван доклад на Европейската комисия се прави преглед на постигнатото в страните-членки по Европейската стратегия за малки и средни предприятия (МСП) и се извеждат препоръки за по-нататъшната дейност в областта. Докладът отчита, че повечето от страните са приели национални цели за намаляване на административната тежест, но не всички са успели ефективно да се справят с тази задача. Само няколко държави са започнали да улесняват достъпа на МСП до обществени поръчки, а именно Австрия, Кипър, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Литва, Португалия, Швеция и Великобритания. Най-широко разпространените мерки в това отношение са улесняване на достъпа до информация чрез централизирани уеб сайтове, интерактивни уеб страници и други разработки за електронно подаване на документите за кандидатстване за обществена поръчка. Докладът обаче констатира липса на напредък в областта на опростяване на процедурите по несъстоятелност, които са от изключително значение в настоящата икономическа ситуация.

Едни от основните цели, които си поставя стратегията за МСП са свързани с:

Ø  опростяване на административните процедури;

Ø  по-широко използване на електронното правителство;

Ø  облекчаване на процедурите по обявяване на несъстоятелност

Комисията продължава да насърчава прилагането на принципа “само веднъж”, според който властите и административните органи следва да не искат от предприятията информация, данни, документи или сертификати, които вече са били предоставени за други процедури. Поощрява се опростяване на счетоводната рамка на ЕС, чрез преразглеждане на основните изисквания за годишните и консолидираните отчети на МСП.

Насърчава се осъществяването на оценки на въздействието на законодателството в областта на малките и средни предприятия, които според Комисията са от огромна важност за ефективност на законодателството.

Комисията се ангажира да извърши анализ на нелоялните търговски практики и договорни клаузи в рамките на единния пазар и да внесе законодателно предложение, ако е необходимо, с цел защита на бизнеса срещу несправедливите договорни условия и антиконкурентни практики, като например картели или злоупотреба с господстващо положение.

Комисията продължава да работи за премахване на нетарифните бариери в споразуменията за свободна търговия и за улесняване достъпа на МСП до пазарите на трети страни и способства за прилагане на правата върху интелектуалната собственост в съответствие с обновената търговска политика.

Комисията насърчава държавите-членки да изпълнят препоръките, изложени в стратегията за МСП, като:

o   намаляване на времето необходимо за стартиране на нови предприятия до 3 работни дни и разходите за 100 евро до 2012 г.;

o   намаляване на времето, необходимо, за получаване на лицензи и разрешителни за започване и извършване на специфична дейност на МСП до един месец до края на 2013 година.

В анекса към доклада се посочват добрите практики в страните членки, разделени по области. Посочва се добрият пример на Франция. С помощта на закона “Сам-предприемач” от 2009 г. се дава възможност на всеки гражданин (безработни, заети лица, служители, пенсионери) лесно да създаде бизнес. Повече от 500 000 такива предприемачи са създадени в периода януари 2009 – юни 2010 година.

В Белгия законът за непрекъснатостта на предприятия от 2009 г. предоставя мораториум за компаниите, изправени пред финансови трудности, за да се предотврати неплатежоспособност и предварително обявяване в несъстоятелност.

В Естония Законът за реорганизацията, приет през 2008 г. създава алтернатива на  производството по несъстоятелност, която позволява на компаниите да оцелеят в случай на временни проблеми с платежоспособността.

Новият закон за несъстоятелност, който влиза в сила през 2010 г. в Латвия прави процедурата по обявяване на несъстоятелност по-проста и значително по-бърза, като се гарантира стабилизиране на финансовия сектор и намаляване на нивото на дълга в частния сектор.

В Холандия се прилага интересен пример за успешно намаляване на административната тежест, а холандският модел се повтаря в редица други страни.

В Чехия, т.нар закон “Кутия на данните” от 2009 г. има за цел опростяване на трансфер на данни и комуникация между бизнеса и администрацията.

Унгарската администрация предоставя на услугата на “едно гише” за регистрация на дружество и процедурите по електронен път (от 2008 г., процедурите по електронен път са задължителни и времето, необходимо за учредяването на предприятие е намалено до един час).

В Португалия се учредява програма, която има за цел опростяване на административните процеси, процедури и практики. От 2009 г. насам, обществени консултации се извършват чрез публичен блог.

Правителството на Великобритания има създаден уеб портал, който предлага информация за наличните обществени поръчки и осигурява достъп до електронните административните възможности. През 2008 г. Службата на държавна търговия публикува 12 препоръки за намаляване на бариерите, с които малки и средни предприятия се сблъскват, когато се конкурират за обществени поръчки.

През 2010 г. Испания прие нов закон за създаването на 30-дневен срок за публични вземания и на 60-дневен срок за междуфирмени плащания.

22 държави-членки са създали оперативни бюра за обслужване на “едно гише”. Те позволяват на МСП да се справят с административните формалности по електронен път, когато искат да правят бизнес в Европа. 15 от държавите предоставят интернет страница, на английски език в допълнение към националния си език (езици) – Белгия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция.