Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Политики на пазара на труда

Автор: Светла Костадинова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Настоящият министър на труда и социалната политика ясно показа, че ще провежда активна политика на пазара на труда. Това с две думи означава, че държавата смята, че трудовият пазар не може сам да се справи с проблемите си и е необходима намеса.Разглеждайки данните на Евростат[1] виждаме как България стои в сравнение с някои съизмерими по големина европейски страни. Българските управници са избрали като подход за намаляване на безработицата директното създаване на работни места. Или казано с други думи, те не разчитат на бизнеса и работниците да реагират на стимули, които ще възникнат при положително икономическо развитие и улеснена бизнес среда. Напротив, българските правителства смятат, че е най-добре държавата да “създава” работни места и по този начин да намалява безработицата.  Дял на разпределение на разходите за активни мерки на пазара на труда (2004)
 2004БългарияСловакия

Литва

Естония
1Информационни услуги и администриране на програмите8.917.416.39.7
2Обучение7.42.123.513.3
3Стимули за наемане31.715.12
4Интеграция на хора с увреждания1.30.20.6-
5Директно създаване на работни места45.77.419.70.2
6Насърчаване започването на нов бизнес1.13.801.7
7Общо мерки (2-6)58.415.258.917.1
8Плащания за безработица32.764.511.173.2
9Ранно пенсиониране-2.913.7-
10Общо подкрепа (7-8)32.767.424.773.2
 ОБЩО ВСИЧКИ ПОЛИТИКИ (1+7+10)100100100100
 Всички политики като % от БВП0.81%0.48%0.26%0.25%
Източник: ЕвростатДруг интересен извод, който можем да направим от данните, е че делът на програмите за обучение на безработни е най-малък за България, след този на Словакия, т.е. не се използват ресурсите за повишаване на шанса на безработните да бъдат наети. Редица проучвания показват, че обучението има най-голям позитивен ефект върху дългосрочното намаляване на безработицата за разлика от директното създаване на работни места.Трябва да помним, че данните са за 2004 година, когато тогавашният министър на социалната политика беше във вихъра си да провежда всякакъв програми в помощ на безработните. Затова като дял от БВП политиката на пазара на труда в България представлява 0.81% - почти два пъти повече от Словакия, и четири пъти повече от Литва и Естония. Интересно е, че и в трите страни има въведен плосък данък, което води до икономически растеж от 5.5% за Словакия, 7% за Литва и 7.8% за Естония за 2004 година.Тъй като в представените по-горе данни България е с най-малък дял на разходите за плащания за безработица е добре да се види какъв е техният дял като процент от БВП. 
2004БългарияСловакия

Литва

Естония
Плащания за безработица като % от БВП0.270.310.030.18
Ниво на безработица1218.211.49.7
Източник: ЕвростатТук виждаме, че България в сравнение с новите - страни членки има високи разходи за плащания за безработица. Словакия има по-голям размер защото нивото на безработица е значително по-голямо от България.

В заключение можем да кажем, че предпочитаната от българските правителства мярка за намаляване на безработицата – директно създаване на работни места, води до значителен дял на парите, изразходвани за активни мерки на пазара на труда. Вместо това би трябвало да се наблегне на обучението и преквалификацията на безработните, както и на въвеждане на санкции при злоупотреба със системата. Опитът показва, че програмите за създаване на работни места имат вредно влияние и е по-добре да не се прилагат.

 

 



[1] European Social Statistics, Labor Market Policy, Expenditures and Participants, 2006