Политическото хулиганство и вярата*

Един от най-пикантните моменти в кандидат-президентските дебати от последната седмица беше, когато президентът Обама нападна Мит Ромни с доводи против инвестициите му в китайски и каймански компании. В отговор г-н Ромни отбеляза, че президентът също има някои инвестиции в Китай, както и във фонд, регистриран на Кайманите. И наистина чрез инвестициите си той има участие в компания за дялово инвестиране и изкупуване (оперираща досущ като Bain Capital), която има пари в китайски акции и компании на Каймановите острови.

За повечето хора, притежаващи дялове във взаимни фондове, е много вероятно да имат инвестиции извън Съединените щати. При наличието на глобален пазар за капитал е нормално управителите на тези фондове да минимизират риска и максимизират печалбите за своите клиенти чрез глобално инвестиране. И г-н Обама, и г-н Ромни държат средствата си в „слепи” доверителни фондове и нямат директен контрол върху тях.

Няма нищо нередно в начина, по който президентът и бившият губернатор на Масачузетс защитават спестяванията си и де факто допринасят за световния растеж. Много вероятно е управителите на фондове, които разпределят капитала според възвращаемостта, да създават много повече работни места от държавни бюрократи, които изпълняват същата функция – спомнете си Solyndra и другите катастрофални държавни инвестиционни проекти.

Икономическите невежи в пресата и данъчните хулигани в конгреса прекараха години в нечестни опити да съсипят репутацията на финансови центрове като Каймановите острови и Швейцария. Факт е, че инвестициите на корпорации и доверителни фондове в Делауер (рожденият щат на вицепрезидента Джоузеф Р. Байдън) и Невада (дом на лидера на мнозинството в Сената Хари Рийд) са много по непрозрачни от тези направени чрез Кайманите и други офшорни зони. Доказателство е, че светът щеше да много по бедно място, ако не съществуваха швейцарски банкери и финансови центрове като Кайманите, Бермудите, Джързи, Сингапур, Хонконг, Дубай и т.н. Опитните финансови експерти, провеждащи операции от финансовите центрове в целия свят, насочват световния капитал там, където ще бъде използван най-ползотворно, а тази дейност има страничния ефект да допринася за развитието на цивилизацията като цяло. Както гласи известната фраза на Адам Смит, „невидимата ръка” на личния интерес кара света да се върти, не тормозът на самопровъзгласилите се държавни благодетели.

За съжаление данъчните и регулаторни хулигани в правителството продължават да подриват опитите за продуктивна икономическа дейност и създаването на работни места. В заблудени, подли и разрушителни опити да съберат повече приходи от данъци хулиганите от Конгреса на САЩ, в частност сенатор Карл Левин – демократ от Мичигън, сенатор Макс Бокъс – демократ от Монтана, сенатор Ричърд Дърбин – демократ от Илинойс и сенатор Чък Грасли – републиканец от Айова, прокарват мерки, причиняващи жестоки икономически вреди, най-лошата от които е Законът за данъчно облагане на сметки в чужбина (FACTA). Целта на FACTA е да задължи американските данъкоплатци да декларират приходите си от чужди финансови институции. Цената на спазване на този закон е толкова висока, че много финансови институции отказват да открият сметки на американци и да инвестират в Америка, а това води и до огромни проблеми за обикновените американци, живеещи в чужбина, и ще прерасне в милиарди долари загуба от чужди инвестиции.

Левите данъчни и регулаторни хулигани по цял свят са се наели да водят икономическа война на ниско ниво срещу швейцарците и други нации, които имат дързостта да покажат, че ниските данъци и ограниченото правителство не само работят, но и водят до проспериращо и цивилизовано общество. Швейцарците са извършили смъртния грях да не участват в нито една война в последните няколко века; да притежават високо функционална демокрация, която осигурява пълна гражданска свобода (включително финансова); да имат динамична икономика с нива на пълна заетост и изключително високо заплащане, всичко при неналичието на природни ресурси; и да имат правителство, което предлага услуги на високо равнище, но събира сравнително ниски данъци и не образува дефицит.

През последните три десетилетия американският посланик в Швейцария Фейт Райън Уитълзи – една забележителна жена – е трън в очите на правителствените хулигани. Като директор на връзките с обществеността в кабинета на Рейгън(когато я срещнах за пръв път) тя вече имаше репутация на свиреп защитник на малката държава и изкусен строител на коалиции – умения, отчасти придобити като млад щатски законодател в пенсилванската администрация. За разлика от много други посланици, тя приемаше отговорността си на сериозно и влагаше цялата си същност в това да научи американците как Швейцария се е превърнала в остров на свобода и просперитет в свят на хулигани. След напускането на дипломатическия пост тя продължи да работи като председател на управителния съвет на Американско-швейцарската фондация до пенсионирането си през 2008 година. Г-жа Уитълзи е заемала и постове в много други корпорации и организации с нестопанска цел, включително възложената ѝ за шест години позиция на председател на Института за световна политика.

На 4-ти октомври г-жа Уитълзи получи заслужена награда за цялостен принос, връчена ѝ от съдията във Върховния съд – Антонин Скалия. Новата втора част на филма „Атлас изправи рамене”, която наистина си заслужава да се види, ни показва какво ще стане със света, ако не се противопоставим на правителствените хулигани, както Фейт Райън Уитълзи прави през целия си живот.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник,5 март, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Михаил Михайлов – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.