Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Политически рискове при разходно-покривните пенсионни системи**

Автор: Михаил Колев* / 29.10.2010
Оцени тази статия:

Дискусията за пенсионна реформа премина в друго направление – заговори се за национализация на пенсионни фондове, за това как държавата може да управлява по-добре и по-сигурно осигурителните вноски, като описаната ситуация бе допълнена от вижданията на синдикатите, че проблемите с универсалните пенсионни фондове може да се решат чрез солидарна система. Но това решение, само по себе си – нито е правилно, нито ще даде положителен сигнал на чуждите инвеститори за случващото се в българската икономика.

Съществуващият в България модел на пенсионна система е по модел, който е предложен от Световната банка, като целта бе да се намери решение на неблагоприятната демографска ситуация – намаляващ брой работещи за сметка на нарастващия брой пенсионери. Обикновено, при усложнена демографска ситуация, разходно-покривните системи са финансово уязвими и нестабилни, като носят и значителен риск за осигурените лица. С тази цел, бяха направени начални реформи за въвеждане на допълнително пенсионно осигуряване базирано на капиталово-натрупващ принцип.

Твърдението, че държавата може по-сигурно да управлява средствата за пенсии подлежи на сериозна критика. Това може да се обясни като се разгледат определени зависимости при солидарните системи.

Възвращаемостта на разходно-покривните системи зависи от нивото на средните доходи в страната (на база на които се начисляват осигурителните вноски) и от броя на работещите съотнесен към броя на пенсионерите. За съжаление, средният доход в България не нараства достатъчно бързо, за да компенсира изключително ниския коефициент на зависимост (определено най-ниския сред страните членки на ЕС). Сегашната ситуация предопределя и ниските нива на пенсиите, както и лошата перспектива пред солидарните системи, която се изразява в ниска възвращаемост за бъдещите пенсионери.

Съществен проблем на разходно-покривните системи е наличието на пряк политически риск. Най-общо казано, това е рискът под влияние на определени политически фактори, държавата да не изпълни поетите от преди това ангажименти и обещания. Наблюдаваните рискове не се свързват нито с представянето на финансовите пазари, нито със състоянието на работодателя. Обикновено, при разходно-покривни системи държавата дава обещание и поема ангажимент да изплаща на бъдещите пенсионери адекватни пенсии. Съществува ситуация, при която независимо дали някой работник си е плащал редовно осигуровките по време на целия му трудов стаж, когато настъпи момента за пенсиониране на работника, държавата може да не е в състояние да осигури адекватна пенсия и тогава този работник ще трябва да се задоволи само със символична пенсия.

Обикновено в такива ситуация, когато има влошена макроикономическа среда и неблагорпиятна демографска ситуация, законодателите могат да предприемат решения, свързани с намаляване на пенсиите, базирани на разходно-покривен принцип и да увеличават осигуровките и данъците. В статията на Shoven & Slavov се изследва възможността за политически риск по отношение на пенсионното осигуряване. Факторите, които определят дългосрочната възвращаемост на разходно-покривните пенсионни системи (като ниво на работна заплата, прираст на населението, брой работещи спрямо брой на пенсионерите), могат да търпят сериозни промени (това се наблюдава при почти всички развити държави), което само по себе си означава, че социално-осигурените лица са изложени на голяма несигурност. Това е причината, да се счита, че традиционната държавна пенсионна система не е и не може да бъде сигурен актив.

Практически, фундаменталните рискове при солидарните пенсионни системи се пораждат от демографската и икономическата ситуация, защото те влияят пряко върху финансирането на системата. Политическият риск настъпва от това, че при промени в демографските и икономически фактори, политиците просто посредничат, чрез гласуване на промени, които да стабилизират дефицита в системата (обикновено намаляване на пенсии, увеличаване на осигуровки, пенсионна възраст и други). При универсалните солидарни пенсионни системи не може да има външен агент, който да поема риска от подобни промени (за разлика от частните пенсионни схеми с определен размер на пенсиите – там работодателят поема този риск). Неизбежно е всеки недостиг и дефицит в системата да се плаща, чрез повишение на осигурителното бреме или понижение на размера на пенсиите. Но по този начин рискът се прехвърля върху всички участници в системата (данъкоплатците). Затова, когато се наблюдават чести промени по отношение на размер на пенсии и осигуровки, се създава несигурност сред участниците в солидарните схеми и това води до промяна на възприемането на системата. Ако при предишни периоди е можело да се говори за усещане на справедливост, през последните години осигурителните вноски все повече се възприемат като данък.

Следователно, не можем да говорим, че държавните пенсионни системи са “сигурни”. Политическият риск при тях е голям, съществува и значителна несигурност. С оглед на неблагоприятните демографски тенденции в България, единствено личните пенсионни сметки, които се базират на капиталово-натрупващ принцип, ориентиран към лично спестяване са изхода и при тях политическият риск силно се ограничава.

 

Повече за личните пенсионни сметки виж тук: http://ime.bg/bg/projects/reforma-na-pensionnata-sistema/

 

 

*Стажант в ИПИ

**В настоящата статия са използвани цитати от статията “Political Risk Versus Market Risk in Social Security - John B. Shoven and Sita N. Slavov - NBER