Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Политическата нестабилност и фискалните рискове

Автор: Петър Ганев / 10.10.2014
Оцени тази статия:

Преди година и половина, няколко дни след оставката на тогавашното редовно правителство и пред задаващите се месеци на политически боричкания, написахме, че в България няма фискален пожар, но има социално-икономически или структурен такъв (виж „Фискът е ОК и без правителство”). Тази теза се оказа напълно вярна – макар по-късно през годината бюджетът да беше актуализиран и съответно дефицитът да бе вдигнат, фискалното салдо остана в нормативните граници (2% от БВП) и не беше основен фактор за нестабилността в страната. Не финансите, а заметените структурни политики от предходния кабинет доведоха до намален кредитен рейтинг на страната и влошиха икономическата среда. Сега, седмица след проведените предсрочни избори, ситуацията е доста по-тревожна.

В рамките на няколко дни след изборите, първо кредитната агенция Fitch разкритикува разпусната фискална дисциплина, а след това МВФ намали прогнозата си за икономическия ръст през тази година. И докато второто е ясен сигнал, че икономиката изпитва проблеми, позиция на Fitch дава много точно оценка за предизвикателствата пред страната. Кредитната агенция в общи линии посочва (виж тук), че досега България е разчитала на стабилните си финанси като контрапункт на всички структурни и институционални слабости, които ограничават растежа. Това предимство обаче вече е разклатено и на практика „балансът” е нарушен, тоест опасността от намаление на кредитния рейтинг в края на годината е повече от реална.

Разликата между ситуацията сега и преди година и половина е, че в момента има пожари, които трябва да се гасят и то - до края на годината. Дори да оставим настрана казуса с КТБ и проблемите в енергетиката, които също водят до главоболия с публичните финанси, текущите фискални пожари са не по-малка грижа. Ясно е, че бюджетът за тази година ще се актуализира и ще влезем в процедура по прекомерен дефицит, но по-големият въпрос е какво ще залегне в бюджета за следващата година и как точно бюджетният дефицит ще бъде смъкнат под границата от 2%? Това неизбежно минава през тежки решения в разходната част, тъй като голям ръст на приходите няма откъде да дойде. Fitch, между другото, също посочва, че пробемът е “over-spending”, тоест максимално напрагяне на разходите, без да се отчитат реалностите.

Всичко това означава, че оформянето на мнозинство в парламента съвсем не е техническа задача и произволно събиране на гласове. Новото правителство ще трябва първо да реши казуса с КТБ и веднага след това да захване тежки реформи в публичния сектор – противно на очакванията, второто може да е много по-трудно. Солидното присъствие на националисти, патриоти или популисти в парламента не дава много добри изгледи за дългосрочен и разумен живот на евентуалното ново правителство. Ако такова се състави, а очакванията са по-скоро това да се случи, то първият му бюджет ще покаже дали отново имаме сделка и „задкулисие” или все пак някакъв намек за промяна. 

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/